Клайв Къслър
Тихоокеански водовъртеж
(книга 1 от "Приключенията на Дърк Пит")
Предговор
Не че е от значение, но това е първата история за Дърк Пит.
Когато си наумих да пиша пропити с напрежение приключенски серии, започнах да подбирам в ума си герой, който да е излязъл от по-различен калъп. Да не е таен агент, полицейски детектив или частен следовател. Да има сурови черти, но да показва стил в поведението си и да се чувства еднакво добре както когато забавлява прелестни жени, така и когато се налива с бира редом до мъжете в местната кръчма. Той трябваше да е обаятелен човек и да е обгърнат с известна загадъчност.
Вместо някоя хазартна зала или улиците на Ню Йорк неговата територия стана морето, предизвикателството му — непознатото.
И така от фантазията се роди Дърк Пит.
Понеже това беше първата му авантюра и в нея не се вплитаха сложните интриги на по-късните му подвизи, аз твърдо отказвах да я дам за публикуване. Но след настоятелните увещания от страна на приятели и семейството ми — мои почитатели и читатели, първото представяне на Пит е вече в ръцете ви.
Дано книгата се окаже забавление за няколко часа, а защо не и нещо като исторически артефакт.
Клайв Къслър
Пролог
Всеки океан взима своите жертви от хора и кораби, но никой не ги поглъща с такъв вълчи апетит, както Тихи океан. Бунтът на борда на „Баунти“ се надигнал в Тихи океан, като бунтовниците подпалили кораба край остров Питкерн. „Есекс“, единственият кораб, за който е известно, че е бил потопен от кит (послужил като сюжет на Мелвил за „Моби Дик“), също лежи под тихоокеанските вълни. Подобна участ сполетява и „Хай Мару“, когато под корпуса му изригва подводен вулкан и превръща кораба на трески.
Въпреки това най-големият океан в света се смята за спокойно и тихо място, откъдето идва и името му.
Може би затова мрачната мисъл за бедствие не излизаше от съзнанието на капитан трети ранг Феликс Дюпри, когато малко преди мръкване се качи на мостика на ядрената подводница „Старбък“. Той кимна на вахтения офицер и се надвеси над леерното ограждане, за да погледне носа на кораба, който с лекота отблъскваше връхлитащите го вълни.
Обикновено мъжете изпитват уважение към този океан — те дори се прекланят пред неговото спокойствие. Дюпри обаче не беше като повечето мъже; той никога не се бе поддавал на магията му. Двайсет години по море, четиринайсет от които прекарани в подводница, той бе изпълнен с копнеж — копнеж за признание. Дюпри беше командир на най-новата и най-революционна подводница в света, но това не му беше достатъчно. Той жадуваше за повече.
„Старбък“ беше построена в Сан Франциско така, както никоя друга подводница дотогава; всеки елемент, всяка система в херметическия й корпус бяха проектирани от компютър. Беше първата от новото поколение подводници, способна да развива скорост до сто двайсет и пет възела в безвременните дълбини и да се спуска до 600 метра под обляната от слънце повърхност. „Старбък“ беше като чистокръвна кобила на първата си изложба на коне — малко нервна, но готова да покаже на какво е способна.
Само че сега публика нямаше да има. Управлението по подводни бойни действия беше наредило изпитванията да се извършат при строга секретност в отдалечен район в Тихи океан и без съпровождащ плавателен съд.
Дюпри беше избран да командва „Старбък“ на първите й изпитвания заради изключително високата му репутация. „Банка с данни“ — така го наричаха съвипускниците му от Анаполис. „Зареди“ го с факти, често подмятаха те, и после слушай как устата му започва да бълва логически отговори. Уменията и талантът на Дюпри бяха добре известни сред подводничарите, но задължителните съставки, за да бъдеш повишаван в чин във военноморския флот, бяха личностното поведение, влиянието и нюхът ти за поддържане на връзки с обществото. Тъй като Дюпри не притежаваше нито едно от тези качества, бе пропуснат в неотдавнашния списък за повишенията.
В командния мостик се разнесе звън. Дежурният лейтенант — висок мъж с гарвановочерна коса вдигна телефона. Вахтеният кимна два пъти и окачи обратно слушалката.
— От командната рубка беше — съобщи той. — Ехолотът отчита, че за последните пет мили морското дъно се е издигнало с четиристотин и шейсет метра.
Дюпри, който се беше замислил, се обърна бавно.
— Вероятно е малка площ от подводни планини. Все още имаме цяла миля вода под кила ни — и добави усмихнат: — Не се безпокойте, няма да заседнем.