Тя сбърчи чело, после се усмихна.
— Не знаеш ли, че вече е старомодно да наричаш жените „дами“?
— Всеки мъж иска момиче като момичето, което се е омъжило за добрия стар татко.
— Майка ми е била сред най-канените на забави момичета — подметна тя с изработен нехаен тон.
— А баща ти?
— Баща ми е бил неуловим човек. И до днес си е такъв — рядко си е вкъщи, непрекъснато търси да открие някой смрадлив, стар потънал шлеп или отдавна забравен на дъното кораб. Той обича океана повече от семейството си. В нощта, когато съм се родила, той спасявал екипажа на потъващ насред Тихи океан петролоносач. Когато завърших гимназия, той пак беше в открито море, за да търси останките на катастрофирал самолет. А когато майка ми умря, нашият скъп адмирал съставял карти на айсбергите край Гренландия, заедно с някакви дългокоси чудаци от Итънския океанографски институт. — Очите й се отместиха колкото да се увери дали Пит изразява съчувствие към болката й. — Така че, не си прави труда да проливаш сълзи за отношенията между баща и дъщеря. Адмиралът и аз се толерираме взаимно просто заради хората.
Пит я погледна в очите.
— Вече си голяма, защо не напуснеш дома си?
Барманът поднесе питието й и тя отпи глътка.
— Какво по-добро разрешение може да намери една млада жена като мен? Аз съм непрекъснато заобиколена от красиви мъже в униформи. Помисли си само за предимството — хиляди мъже и нито една съперница. Защо да напускам домашното си огнище и да обирам остатъците от храна? Не, адмиралът има нужда от образа на семеен мъж, а на мен пък старецът ми е нужен за допълнителни облаги, които ми носи фактът, че съм щерка на адмирал. — Тя погледна Пит с престорена срамежливост и плахост. — Е, отиваме ли у дома?
— Ще трябва да го отложите за друг път, госпожице Хънтър — намеси се нежен глас. — Капитанът има среща с мен.
Ейдриън и Пит обърнаха едновременно глави. Зад тях стоеше най-екзотичната на външен вид жена, която Пит бе виждал. Тя имаше необикновено сиви очи, а косата й се спускаше по раменете като огненочервен водопад и контрастираше на яркозелената й права рокля в ориенталски стил, която прилепваше по извивките на тялото.
Пит бързо прехвърли в ума спомените си, но без успех. Увери се, че никога не бе срещал тази красавица. Когато стана от високия си стол, той бе приятно изненадан да усети, че сърцето му бие ускорено. За първи път жена разбъркваше чувствата му при първа среща, като се изключеше русокосата му съученичка в пети клас, която го ухапа по ръката в едно междучасие.
Първа наруши мълчанието Ейдриън.
— Извинявай, миличка, но, както казват в стария семеен минен участък, навлизаш в чужда територия.
Ейдриън като че ли се забавляваше от ситуацията. За нея натрапницата беше просто досадна лепка и нищо повече. Тя се обърна с гръб към жената и отпи отново от чашата си.
Сивите очи нито за миг не се отделиха от Ейдриън.
— Вашата грубост, госпожице Хънтър, е надмината единствено от репутацията ви на уличница.
Ейдриън беше прекалено дебелоока, за да се засегне. Тя стоеше неподвижно и гледаше право напред в отражението на жената в огледалото зад барплота.
— Петдесет долара? — изрече тя високо, за да я чуе всеки в радиус от десет метра. — Като имам предвид аматьорското ти държане и посредствените ти таланти, прекалено си надула цената си.
Неколцина от клиентите, седящи в непосредствена близост до барплота, се заслушаха с внимание в размяната на думи. Жените свъсиха вежди, докато мъжете, леко усмихнати, тайно завидяха на безмълвния мъж, заловен в женската територия на сексуалната битка. Пит също стоеше като онемял. За него беше непознато преживяване две красиви жени да си разменят хапливи забележки за това коя да го притежава. Егото му се наслаждаваше на този неповторим момент.
— Може ли да поговоря с вас насаме, госпожице Хънтър? — попита загадъчната млада жена със зелената рокля.
Ейдриън кимна.
— Защо не? — Тя се обърна, смъкна се бавно от високия стол и тръгна след непознатата към отворените врати, които водеха към частния хотелски плаж.
Пит изгледа като омаян двата заоблени задника, които оприличи, поне във въображението си, на два плажни балона, заловени в един и същ водовъртеж.
Пит въздъхна и се облегна на плота, чувствайки се като паяк, който наблюдава две мухи, летящи около мрежата му, но му се иска те да се хванат в нечия друга паяжина. После осъзна, че всички присъстващи го наблюдават открито и се усмихна, поклони им се за оказаното им внимание и им обърна отново гръб.