Имах достатъчно изненади за един ден, помисли си той с печал. Как ли ще свърши всичко? Вслушвайки се в повика на сърцето си за повече смелост, той направи знак на бармана и му поръча ново уиски „Къти“ с лед — този път двойно.
Петнайсет минути по-късно „сивите очи“ се върнаха и застанаха безмълвно зад него. Пит бе потънал дълбоко в мисли и минаха няколко секунди, преди да почувства присъствието на жената и да види отражението й в огледалото.
Устните й се размърдаха в нещо като наченки на усмивка.
— Нали победителката получава трофеите? — въпросът беше зададен колебливо.
Подутината под дясното й око беше започнала да добива моравочервен цвят, от леко разцепената й долна устна се стичаше тънка струя кръв по брадичката й и капеше с абсолютна точност в цепката между гърдите й. Пит все още си мислеше, че по-привлекателна жена от нея не бе виждал.
— А губещата? — попита той.
— Тя ще има нужда от доста силен грим поне няколко дни, но мисля, че още утре ще е способна пак да се бие.
Той извади носната си кърпа, уви с нея кубче лед, което извади от чашата си и го притисна леко до устната й.
— Ето, подръжте го така, ще спре подуването.
Тя се насили да се усмихне и кимна в знак на благодарност.
Любопитните погледи отново се впериха в двамата, този път изпълнени с похот, която граничеше с вулгарност. Пит побърза да плати, после хвана жената за ръка и я повлече навън на плажа. Той огледа плажната ивица, но не видя и следа от Ейдриън.
— Ще ми кажете ли какво стана?
Тя трябваше да свали ръката с леда от устата си, за да говори.
— Не е ли очевидно? Госпожица Хънтър не пожела да се вразуми.
Пит я загледа отчасти колебливо, отчасти замислено. Защо избрахте мен, запита се той наум. Защо се бихте за мъж, когото изобщо не познавате? И главният въпрос: каква игра играете? Пит не се заблуждаваше — никое филмово студио не би му възложило ролята на Дон Жуан. Той взимаше своя дял от взаимоотношенията си с жените, но никога преди да използва обичайните предисловия, дребните артистични лъжи и хитрите ходове стъпка по стъпка. Реши да не задълбава с въпроси за причините за поведението й, а да остави загадката да подсили интригата.
— Искате ли да се поразходим по плажа? — попита я Пит.
— Надявах се да го предложите. — Тя се усмихна и мигом го плени. И беше сигурна в това. Забеляза, че погледът му пробяга по гърдите й, после се спусна надолу по тялото и краката й.
Гърдите й бяха изненадващо малки и стегнати за подчертаните извивки на останалите части на тялото й. На лунната светлина и отблясъците от факлите покрай хотелската тераса той виждаше къде силно почернялата й кожа, изцапана с кръв, потъваше подканващо под роклята й. Талията й леко преливаше в твърд плосък корем, под който пък две заоблени бедра като че ли напираха да избягат от прилепналия по тях зелен затвор. Тя приличаше на индианка, но огненочервената й, дълга до кръста коса го опровергаваше.
— Ако продължавате да ме наблюдавате така, ще бъда принудена да ви взема такса.
Пит се опита да изглежда леко смутен, но не му се удаде.
— Мислех, че художествените галерии са безплатни.
Тя стисна ръката му.
— Не и ако искате да купите нещо.
— Искам само да разглеждам. Рядко купувам.
— Значи сте човек с принципи.
— Спазвам няколко, но те не се прилагат към жени. — Той усети парфюма й, който му се стори познат.
Жената се спря и се облегна на него за опора, за да свали обувките си, после зарови пръсти в хладния пясък на плажа Уайкики. Двамата закрачиха отново, без да разговарят. След малко жената каза тихо:
— Името ми е Самър. — Очите й блестяха на слабата светлина.
Пит само я притегли в прегръдките си и я целуна леко по подутите й устни. И изведнъж предупредителни звънци проехтяха в съзнанието му, но за съжаление твърде късно — болката вече го беше пронизала. Челюстта му увисна и от гърлото му излезе стон, когато Самър заби коляно в слабините му.
Той никога не разбра какво накара клетките на мозъка му да наредят такава мълниеносна реакция — през мъглата на шока едва успя да види как юмрукът му се стрелна напред и се заби отдясно в челюстта на жената. Тя се олюля за миг, после се свлече безмълвно на пясъка.
Скритите неподозирани източници, готови да се събудят в момент на отчаяние, не позволиха на Пит да изпадне в бездната на безсъзнанието. Агонията в долната половина на тялото му го принуждаваше да си поема дъх на дълбоки хрипкави глътки. Той бавно падна на колене до неподвижното тяло на жената, притискайки ръце в слабините си.