Гигантът се приближи до него. Изглеждаше млад за човек, който би трябвало да е някъде към седемдесетте си години. Процесът на стареене не беше набръчкал кожата му, нито беше отслабил мускулите му. Той беше облечен като летовник — с бански гащета и хотелска хавлиена кърпа, метната небрежно на рамото му, за разлика от останалите мъже, които носеха прилични дрехи за улицата. Лицето му, дълго и мършаво, беше оградено с рошава сребриста коса.
Огромният мъж направи още няколко крачки напред и гледайки надолу с хипнотизиращите си жълти очи, намиращи са на два метра над пода, се усмихваше с „приятелската“ усмивка на баракуда.
— Дърк Пит от Националната агенция за морски и подводни изследвания. — Гласът беше тих и дълбок, без капка злоба или заплаха в него. — Това е чест за мене. От години следя с интерес, а понякога и с насмешка вашите проучвания.
— Поласкан съм, че ме намирате за забавен.
— Ето думи на смел човек. Но и не съм очаквал друго. — Гигантът кимна на хората си и те завързаха Пит за един стол, преди той да успее да разбере какво става.
— Моите извинения за причинените ви неудобства, господин Пит. Това е мръсна игра, неприятна като всяка мръсна игра, но задължителна. Жалко, че се наложи да ви въвлека в стратегията си. Имах намерението да използвам услугите ви само като пратеник. Не можех да предвидя, че ще се забъркате и в друго.
— Добре сте организирали всичко — отбеляза бавно Пит. — Откога ме следите и чакате удобен момент да ме объркате с откриването ми на съобщителната капсула от „Старбък“? И защо точно мен? И едно десетгодишно момче можеше да намери капсулата на плажа и да я занесе на адмирал Хънтър.
— Въпрос на въздействие, майоре. На въздействие и правдоподобност. Вие имате влиятелни приятели и роднини във Вашингтон, а досието ви от НЮМА е доста впечатляващо. Знаех, че ще има съмнения относно точността на съобщението, затова разчитах вашата репутация да повлияе на правдоподобността на откритието ви. — Той се усмихна леко и прекара ръка през чупливата си гъста, прошарена коса. — Но се оказахте възможно най-неподходящият избор. Именно вие убедихте адмирал Хънтър, че съобщението на командир Дюпри е фалшиво.
— Жалко — каза язвително Пит и реши да изпробва почвата. — Информаторът ви не е пропуснал много.
— Да, понякога той е доста прилежен.
Настъпи продължително мълчание. Пит се обърна и погледна Ейдриън. Тя все още спеше спокойно на дивана. Извади късмет, помисли си Пит, че проспива цялата тази отвратителна сцена. После върна вниманието си към гиганта.
— Не вярвам, че ще проявите любезността да ми кажете името си.
— Името ми не е важно. То вече няма да има никакво значение за вас.
— Щом ще ме убивате, мисля, че е редно да знам кой ще го извърши.
Огромният мъж се поколеба за миг, после кимна тежко.
— Делфи — отвърна той кратко.
— Само толкова?
— Делфи ви е достатъчно.
— Не приличате на грък.
Ръцете на Пит бяха вече здраво вързани отзад за стола, а двама от мъжете стояха нащрек с оръжия, насочени към Ейдриън. Другите двама приключиха с Пит и отстъпиха назад. Като се изключеше Делфи, всички останали изглеждаха съвсем обикновени на вид — средно високи, почернели от слънцето, облечени в широки памучни панталони и хавайски ризи, и с безизразни лица. Те приемаха негласните заповеди на Делфи безмълвно и без да задават въпроси. Пит не се усъмни, че ще стрелят под команда.
— Изградили сте безмилостна и добре действаща организация. Скалъпили сте една от най-големите загадки на века. Хиляди моряци лежат мъртви от вашите ръце. И за какво е нужно всичко това?
— Съжалявам, господин Пит, но това не е игра, в която изпеченият злодей казва всичко, преди да унищожи героя. В нея няма театралност, няма дългоочаквани развръзки, няма напрежение, предхождащо издаването на ненужни тайни. Губене на време е да обяснявам мотивите на всекиго, който има по-малък интелект да схваща нещата от този на Лавела или Робълман.
— Как смятате да го направите?
— Да изглежда като нещастен случай. Тъй като вие обичате водата, ще умрете от вода, като се удавите във ваната си.
— Няма ли да изглежда нелепо?
— Съвсем не. Смятам да го направя така, че да не поражда съмнения. Полицията просто ще предположи, че сте се бръснали с електрическа самобръсначка, докато сте си взимали вана. Глупава постъпка — това всеки ще признае. Самобръсначката се е изплъзнала от ръцете ви и е паднала във водата. В резултат вие сте загубили съзнание, главата ви се е плъзнала под водата и вие сте се удавили. Следователите ще докладват случая като злополучна смърт и защо не? Името ви ще бъде отпечатано в колонката за жалейки във вестниците и след време Дърк Пит ще се превърне в далечен спомен за близките му.