— Откровено казано, удивен съм, че заслужавам всички тези усилия.
— Подходящ край за човек, който е стигнал прекалено близо до осуетяването на начинание, брилянтно замислено и изпълнявано от трийсет години насам.
— Спестете ми егото — изръмжа Пит. — Ами Ейдриън? Ще изглежда смешно, че и двамата сме се бръснали заедно във ваната.
— Не се безпокойте. Госпожица Хънтър няма да пострада. Нея ще я взема като заложничка. Адмирал Хънтър ще си помисли доста, преди да продължи претърсването на Тихоокеанския водовъртеж.
— Това няма да спре Хънтър за повече от две минути. Дългът взима връх над семейството според неговите разбирания. Просто си губите времето. Затова по-добре я пуснете.
— Аз също съм дисциплиниран човек — каза Делфи. — Никога не съм се отклонявал от начертаните си планове. Целите ми са елементарни. Просто искам да бъда освободен от разрушителните замисли на комунистическите страни и империалистическите подбуди на Съединените щати. Смятам да оцелея.
Нужно ми е време, помисли си Пит. Той трябваше да поддържа разговор с гиганта. Само още няколко минути и хората на Хънтър щяха да се появят на вратата. Разговорът беше единственото му оръжие.
— Вие сте луд — каза Пит студено. — Извършвате масово убийство от десетки години в името на оцеляването. Спестете ми старите и изтъркани фрази за комунизма и империализма. Вие не сте нищо друго, освен анахронист, Делфи. Хора от вашия тип излязоха от мода още с Карл Маркс — хора със зализани коси и камшици за файтони. Вие сте погребан от половин век насам и не го знаете.
Спокойствието на Делфи се пропука леко в краищата; неестествена червенина изби по широките му бузи, но след миг той се овладя.
— Философското безпристрастие е за невежите, майоре. След няколко минути дразнещото ви безпокойство няма да е повече и мое. — Той кимна и един от охранителите му влезе в банята, за да напълни ваната. Пит се опита да раздвижи ръцете си. Въпреки че въжето беше омотано около китките му няколко пъти, то пак беше достатъчно хлабаво — за да не оставя издайнически следи върху кожата му.
После изведнъж Пит реши, че сетивата му го мамят; започна да го обгръща мирис на пот, смесен с аромата на плумерия. Знаеше, че е невъзможно и въпреки това заподозря, че тя е наблизо. Самър беше в стаята.
Делфи безмълвно посочи Ейдриън и мъжът, който беше вързал Пит, извади малка кутия от джоба си, сложи игла в спринцовката, повдигна подгъва на късата рокля на Ейдриън и най-безцеремонно заби иглата в единия от заоблените бутове на младата жена. Тя се размърда леко, въздъхна, намръщи се и само след секунди потъна в сън, граничещ с кома. Помощникът на Делфи бързо прибра спринцовката в кутийката, пъхна я обратно в джоба си и зачака нови заповеди от господаря си.
— Опасявам се, че трябва вече да се сбогуваме — рече Делфи.
— Нима ще си тръгнете преди главното събитие?
— Нищо интересно не ме очаква повече.
— Никога няма да можете да я изведете от сградата.
— Имаме кола, която чака в подземния паркинг — отвърна самонадеяно Делфи, после отиде до вратата, открехна я и надникна в коридора.
Междувременно Пит извика след него.
— Още един последен въпрос, Делфи.
Гигантът се спря, обърна се и погледна кръвнишки Пит.
— Кое е момичето, което се представи с името Самър?
Делфи се захили лукаво.
— Самър е моя дъщеря. — Той му помаха и додаде: — Сбогом, майоре.
Пит отчаяно опита за последен път.
— Предайте моите поздрави на бандата от Каноли.
Погледът на Делфи се втвърди. Като че ли известно съмнение обхвана за миг съзнанието му, но бързо се разсея, когато погледна отново Пит.
— Сбогом — повтори той и се измъкна в коридора като сянка.
Пит беше успял да забави Делфи и да предотврати отвличането на Ейдриън. Както седеше на стола, измъчвайки се вътрешно, мъжът в банята излезе оттам, кимна и пак влезе. Другият мъж остави пистолета си на близкия стол и се приближи до Пит. Кръглото му, невзрачно лице не издаваше никакъв признак на садизъм.