Пит видя ръката, която замахна, но беше късно да се превие на две. Успя само да наведе главата си. Юмрукът на охранителя се стовари с всичка сила върху темето му, изхвърли го от стола и го запрати на пода до завесата на балкона.
На Пит му притъмня пред очите, но той успя да се изправи криво-ляво на крака. Със замаяно съзнание мерна коленичилия на килима охранител, който беше хванал китката си с другата ръка и скимтеше като ранено животно. Негодникът си счупи китката, заключи в себе си Пит. Мрачна усмивка се появи на лицето му, когато осъзна, че болката от надигащата се цицина на върха на главата му не може да се сравни с болката от счупена кост.
Пит стоеше, без да се помръдва. После нечии пръсти иззад пердето докоснаха ръката му. Почувства движение напред-назад и въжето, с което бяха вързани китките му, бе срязано. Миризмата на плумерия го лъхна отново като топла и приятна вълна. След миг въжето се изхлузи и в дясната му длан внимателно бе пъхнат нож с две остриета. Той не посмя да се обърне и да дръпне пердето, което закриваше жената. Вместо това сграбчи здраво ножа и размърда пръстите на ръката си, за да провери дали не са схванати, за да разчита на тях.
Охранителят престана да стене и започна да лази по килима към Пит. Партньорът му в банята продължи да върши работата си, без да подозира нищо поради шума от течащата във ваната вода. Охранителят със счупената китка стигна до другия стол, взе със здравата си ръка оръжието, което лежеше там, описа с цевта му къса дъга и се прицели в Пит. Болката и омразата му бяха изтрили всяка мисъл да спази заповедите на Делфи да действа така, че смъртта на Пит да изглежда като нещастен случай.
От всяка пора на Пит бликаше пот. Охранителят беше твърде далече, за да му предостави възможност да направи някакво движение; изстрелът на оръжието му щеше да отнесе торса на Пит, преди той да успее да вземе с един скок дори половината от разстоянието между двамата. Мъжът остана на място една дълга и мъчителна минута, като само гледаше в Пит. После започна да лази сантиметър по сантиметър, скъсявайки разстоянието до метър и половина. И пак беше далече.
Пит минаваше през мъките на обречения човек. По-малко от метър, по-малко от метър разстояние между тях му трябваше, за да пусне пръв кръв. Разстояние колкото една изпъната напред ръка, прецени той.
Охранителят напредваше към него, насочил цевта в гърдите на Пит, като от време на време я повдигаше към челото му. Само веднъж я насочи надолу към гениталиите му и по лицето му се появи кратка презрителна усмивка.
Търпение, повтаряше в себе си Пит, търпение. Двете най-важни думички в английския език, които изплуваха в съзнанието му, бяха търпение и надежда. Какво пък, можеше и да успее; охранителят вече се намираше в обсега му. Пит изчака още няколко секунди за по-голяма сигурност. Ако изпревареше момента, вероятно нямаше да може да избие пистолета му достатъчно далече от тялото си, преди да е гръмнал, а и не се и съмняваше в рефлексите на охранителя, чийто пръст щеше да задейства малкия спусък при най-лекия допир. Единственият му шанс за успех се криеше в изненадата. Той продължаваше да държи освободените си ръце зад гърба, приспивайки бдителността на неприятеля си, като създаваше впечатлението, че е лесна мишена. Това беше наложително. Той отпусна все по-надолу челюстта си и се насили да отвори широко очи от престорен ужас.
И в следващия миг Пит се хвърли към него. Изби пистолета нагоре с лявата си ръка, без да обръща внимание на свистенето на снаряда, който мина на косъм над рамото му. Едновременно с това движение дясната му ръка описа къса дъга и заби тънкия връх на острието на ножа в гръкляна на охранителя. Противен хъркащ звук се разнесе от дупката в дихателната тръба на мъжа, когато кръв рукна върху гърдите му, върху килима и върху ръцете на Пит. Мъжът се вторачи в Пит с широко отворени и изпълнени с ужас очи, после ги обели под клепачите, тялото му потръпна в конвулсия и той бавно се свлече на пода.
Пит остана за миг като хипнотизиран от гледката на мъртвия охранител. След това вдигна пистолета от пода и тръгна крадешком към банята. Чуваше бръмченето на електрическата самобръсначка, която другият охранител приготвяше за екзекуцията му. Ваната беше пълна и го чакаше. Пит не изпускаше от поглед вратата на банята, докато се промъкваше безшумно покрай стената.
В този момент звънецът на външната врата проехтя из апартамента. Пит подскочи от неочаквания звук и замръзна на място, когато охранителят се втурна навън от банята и се вцепени от гледката на мъртвия си другар на пода. После се обърна и видя Пит.