— И на доктор Реймънд Йорк, завеждащ катедрата по морска геология в итънския институт по океанография.
Йорк изобщо не приличаше на геолог, а по-скоро на шофьор на тежкотоварен камион или на пристанищен работник. Беше огромен, висок почти метър и осемдесет и широкоплещест. Усмивката му разкри съвършено правилни зъби. Докато се здрависваше, ръката на Пит изпука от петте най-дебели и месести пръсти, които бе виждал.
Хънтър посочи на Пит стол и рече:
— Нямахме търпение да чуем разказа ви за изчезването на „Марта Ан“ и схватката в хотелската ви стая.
Пит се отпусна на стола и насили мозъка си да категоризира събитията в съответната им перспектива. Знаеше, че всички ще го наблюдават проницателно и ще попиват всяка подробност, която можеше да измъкне от спомените си.
Денвър кимна.
— Разказвай спокойно и ни извини, ако те прекъсваме с по някой и друг въпрос.
Пит заговори с тих глас:
— Предполагам, че всичко започна, когато открихме, че морското дъно се надига — нещо, което не беше отбелязано на нашите подводни топографски карти.
И Пит им разказа всичко. Двамата учени си водеха бележки, а Денвър го гледаше над включения магнетофон. От време на време някой от мъжете го прекъсваше с въпрос, на който Пит отговаряше възможно най-изчерпателно. Пропусна да спомене единствено за Самър и излъга, че скрил в дланта си ножа, преди хората на Делфи да го вържат за стола.
Хънтър махна целофана от пакет цигари и го смачка в пепелника.
— Какво представлява този тип Делфи? Засега устният контакт на Пит с този човек е единствената връзка, която имаме с някого, свързан, ако изобщо е свързан, с Водовъртежа.
Доктор Крайслър попита:
— Можете ли да ни опишете подробно как изглежда този мъж?
— Висок е над два метра, с правилни за ръста си пропорции. Колкото до теглото, не мога да го определя на такъв огромен човек. Има прорязано от бръчки лице с тежки черти, прошарена коса и — което, разбира се е най-поразителното — жълти очи.
Крайслър се намръщи.
— Жълти ли?
— Да, дори златисти.
— Не е възможно — каза Крайслър. — Албиносите може и да имат розови очи с лек оранжев оттенък. На някои болни хора цветът на очите също може да се промени до сиво-жълтеникав. Но ярко златно? Доста невероятно. Просто ирисът на окото не съдържа точната пигментация за такова оцветяване.
Доктор Йорк извади лула от джоба си и разсеяно я завъртя между пръстите си.
— Много е странно, че описвате гигант с жълти очи. Защото такъв човек наистина съществува.
— Оракулът от Сдружението на медиумите — вметна тихо Крайслър. — Ами да, разбира се — доктор Фредерик Моран!
— Нищо не ми говори това име — каза Хънтър.
— Фредерик Моран беше един от най-великите класически антрополози на века. Той поддържаше теорията, че човешкият ум може да бъде критичен фактор във възможното изчезване на човека.
Йорк кимна и добави:
— Много надарен, но ексцентричен човек. Изчезна в морето преди близо трийсет години.
— Делфийският оракул — каза Пит към никого определено.
Денвър веднага схвана връзката.
— Точно така. Делфи се е наричало мястото на оракул в древна Гърция.
— Не е възможно — възрази Крайслър. — Човекът е мъртъв.
— Наистина ли? — попита Пит. — А може би е намерил своя Каноли.
— Звучи ми като хавайски шангри-ла7 — отбеляза Хънтър.
— Може би е точно това — отвърна Пит и разказа накратко за разговора си с Джордж Папаалоа в Музея на полинезийската етнология и естествена история.
— Все още ми е трудно да повярвам — намеси се Йорк, — че човек на нивото на доктор Моран може просто да изчезне от поглед в продължение на три десетилетия и изведнъж да се появи отново като убиец и похитител.
— Въпросният Делфи каза ли нещо друго, което може да го свърже с доктор Моран? — поинтересува се Крайслър.
Пит се усмихна.
— Той намекна, че интелигентността ми била далеч под нивото на някои си Лавела и Робълман, които и да са те.
Крайслър и Йорк си размениха погледи.
— Интересно — каза Йорк. — Лавела беше физик, който се беше специализирал в хидрологията.
— А Робълман беше известен хирург — добави Крайслър и закова поглед в Пит с широко отворени очи. — Преди да умре, той експериментира механична хрилна система, която да позволява на хората да поемат кислород от водата.
7
Рай на земята или област, чието име и местонахождение са неизвестни или неспоменавани; така английският писател Джеймс Хилтън (1900 — 1954) нарича скрития рай в романа си „Изгубен хоризонт“ (1933). — Б.пр.