Крайслър замълча, стана и отиде до хладилния шкаф да си налее вода в картонена чаша, после се върна на мястото си и пресуши чашата си, преди да продължи:
— Както вероятно всички знаем, първостепенната функция на дихателната система е да получава необходимото количество кислород за тялото и да изхвърля въглероден двуокис. При животните и хората белите дробове висят свободно в гръдния кош и трябва да се пълнят и изпразват посредством диафрагмата и въздушното налягане. Веднъж влезе ли въздух в дробовете, той се абсорбира в обвивката и оттам в кръвния поток. От друга страна, рибите получават кислорода си и после изхвърлят въглеродния двуокис през мека съдова тъкан, съдържаща множество мънички нишки. Средството, което по общо мнение Робълман е създал, е било комбинация от хрилен бял дроб, който хирургически се прикрепва за гръдния кош със свързващи тръбички за пренасяне на кислорода.
— Звучи невероятно — възкликна Хънтър.
— Да, невероятно е — каза Пит, — но това обяснява защо никой от мъжете, които се качиха на борда на „Марта Ан“, не носеше водолазна екипировка.
— Такъв механизъм — добави Крайслър — едва ли ще позволи на човек да остане под водата повече от половин час.
Денвър заклати глава от почуда.
— Половин час може и да не изглежда много време, но пък е къде-къде повече за предпочитане пред това да влачиш използваната днес тежка екипировка.
— Господа, знаете ли какво е станало с Лавела и Робълман? — попита Хънтър.
Крайслър сви рамене.
— Те отдавна са мъртви.
Хънтър вдигна телефонната слушалка.
— Секция „Данни“? Тук адмирал Хънтър. Искам подробности за смъртта на двама учени — Лавела и Робълман. Предайте ми ги веднага щом ги съберете. Е, това поне е началото. — Той се обърна към мъжете в стаята. — Доктор Йорк, как ще опишете морската геология в района на Водовъртежа?
Йорк отвори куфарчето си и постави няколко морски карти на масата пред себе си.
— След като разпитах оцелелите от „Марта Ан“ и командир Боланд в болницата и след като чух забележките на Пит, съм принуден да направя едно-единствено заключение: Водовъртежът не е нищо повече от неоткрит подводен хълм.
— Как е възможно да не е бил открит досега? — попита Денвър.
— Няма нищо необичайно в това — отвърна Йорк, — като се вземе предвид, че последните планински върхове на сушата бяха открити едва в края на четирийсетте години, а ни предстои тепърва да картографираме още подробности на осемдесет процента от океанските дъна.
— Не са ли подводните хълмове останки от подводни вулкани? — поинтересува се Пит.
Йорк напълни лулата си от кесийка за тютюн.
— Подводният хълм може да бъде определен като отделно възвишение, което се издига от морското дъно и има кръгла основа, леко стръмни склонове и относително малко по площ било. Но в отговор на въпроса ви, повечето подводни хълмове са от вулканичен произход. Докато обаче научните изследвания не потвърдят друго, аз подхождам към тях по по-различен начин. — Той млъкна, за да натъпче и запали лулата си. — Ако допуснем, че легендата за Каноли почива на действителни факти и хората и острова наистина са потънали под водата по време на катаклизъм, тогава мога да се придържам към теорията, че отначало островът се е издигнал над повърхността и после е потънал вследствие на разсед, а не на вулканичен процес.
— С други думи, след земетресение — вметна Денвър.
— Малко или повече — потвърди Йорк. — Разседът е пропукване в земната кора. Както можете да видите на картите, подводното възвишение, за което говорим, се намира във фрактурната зона Фулъртън. Твърде е възможно силна активност да предизвика издигане на неколкостотин метра дънна площ, като я избутва над водната повърхност в продължение на хиляди години и после изведнъж, само в порядъка на дни, да я върне в първоначалното й положение — каза той и се загледа през прозореца с поглед, обърнат навътре към себе си, сякаш виждаше стъпка по стъпка процеса на разрушаването. — Изложените от господин Пит факти за издигане на морското дъно и по-хладката температура на водата около хълма също говорят в подкрепа на теорията за разседа. Студените дълбокодънни води често извират с хиляди метри до повърхността от обширни фрактури по морското дъно и това на свой ред обяснява липсата на корали — коралите не могат да виреят във води с температури, по-ниски от двайсет градуса.