— Извинявай, сигурно сънувах — усмихна се Пит.
Лицето й пламна от притеснение и тя несъзнателно издърпа надолу полата си и свенливо заби поглед в пода.
— Не исках да те будя. Мислех, че си станал вече и ти донесох кафе. — Очите й се усмихваха приветливо. — Но виждам, че май нямаш нужда.
Пит я проследи с поглед, докато жената излизаше от стаята с гъвкава походка. После седна на кожения диван, протегна се и огледа кабинета на адмирала.
По всичко личеше, че Хънтър е много зает човек. По бюрото му и по пода бяха разхвърляни морски карти и книжа, а големият пепелник преливаше от угарки. Пит заопипва джобовете си за цигарите си, но не ги намери. Примири се, че ги е загубил и се пресегна за чашата с кафе. То беше горещо, но горчивият му вкус възстанови притъпените му сетива. В този момент Хънтър влезе забързан в стаята.
— Извинявайте, че не ви оставих да си поспите повече, но направихме пробив.
— Сигурно сте открили предавателя на Делфи.
Веждите на Хънтър се повдигнаха с милиметър нагоре.
— Много бързо ви щрака умът за човек, току-що събудил се от здрав сън.
Пит сви рамене.
— Беше логично предположение.
— На разузнавателния самолет му бяха нужни цели два часа, за да го открие — продължи Хънтър. — Не може да се скрие лесно антенна мачта, висока деветдесет метра.
— Къде е поставена?
— В най-отдалечения край на остров Мауи, в старо изоставено армейско съоръжение, строено през Втората световна война за брегова отбранителна артилерия. Поразровихме се в архивите. Собствеността е била продадена преди години на…
— „Писиз металс къмпани“ — прекъсна го Пит.
Хънтър се намръщи престорено.
— И това ли е логическо предположение?
Пит кимна.
— Знаете ли — продължи захилен Хънтър, — че утре сутринта, някъде по това време, „Марта Ан“ ще влезе в пристанището на Хонолулу.
Пит не скри изненадата си.
— Как е възможно?
— Минути след като вие отлепихте от летателната площадка хеликоптера с екипажа — отвърна Хънтър, — ние програмирахме компютрите да върнат кораба обратно на Хаваите.
— Колко му е да бъдат счупени няколко измервателни уреда и срязана някоя и друга жица? — отбеляза Пит. — Хората на Делфи като нищо са могли да спрат машините или да извадят от строя съоръженията за управление.
— Мислете си каквото искате — отвърна Хънтър, — но при проектирането на основната командна система на „Марта Ан“ е взето предвид именно това. По време на тайни спасителни операции ние работим под постоянната заплаха, че можем да бъдем спрени и арестувани от някое чуждо правителство. Машинното отделение и навигационните уреди се затварят херметически със стоманени врати чрез електронна команда и са нужни най-малко десет часа, докато се проникне до тях. Междувременно корабът ще е навлязъл благополучно в международни води и ще е готов да извади корабните останки някой друг ден.
— И без екипаж ли плава?
— Не, призори докарахме по въздуха екипаж — отвърна Хънтър. — И с това се справихме чудесно. Хеликоптерът пристигнал точно навреме, за да види как „Марта Ан“ се врязва в една рибарска лодка. Хората от екипажа успели да извадят лодкаря от водата минути преди акулите да се нахвърлят върху него. Бил е на косъм от смъртта.
— Сега, след като „Марта Ан“ е на път за дома, какво ще стане със „Старбък“?
— Отписваме я — отвърна бездушно Хънтър. — Такива са нарежданията от Пентагона. Началниците на щабовете потвърдиха решението им. По-добре да я осакатим час по-скоро, за да не могат ракетите й да бъдат изстреляни, а по-късно ще я извадим.
— И как смятате да я „осакатите“?
— Утре в пет часа сутринта фрегатата „Монитор“ ще изстреля ракета „Хиперион“ по посока на мястото, където вие открихте „Старбък“. Ударът вследствие на детонацията на бойната глава заедно с водното налягане, ще срути и наводни всеки въздушен джоб вътре в подводния хълм, а наред с това ще разруши и подводницата.
— Мощност, много по-голяма от необходимата — смотолеви Пит.
— Така е. Направих предложение да се върнем с ударна група от „тюлени“ и да превземем подводницата, но то беше отхвърлено. По-добре да сме били предпазливи, отколкото после да сме съжалявали, тъй заключи големият шеф. От Пентагона се опасяват, че ако Делфи е изчислил последователността на изстрелването, като едното нищо той ще може да изравни със земята трийсет града някъде в света.