— Това е изключително сложна процедура. Делфи ще трябва да програмира наново техните насочващи системи за управление за улучване на цели извън Русия.
— Няма значение дали той може да изпрати бойни глави. Началниците на щабовете се страхуват, че той ще научи как да го прави.
— Не съм съгласен. Щом Делфи е седял върху трийсет ядрени ракети в продължение на шест месеца, без да допусне някой да узнае за тях или ако само е заплашвал, че ще ги използва, очевидно е, че не е правил такива изчисления.
— Вероятно сте прав, но това не променя нищо. Спуснати са ми заповеди и смятам да ги изпълня.
Пит го изгледа продължително.
— Вашите началници знаят ли за отвличането на Ейдриън?
Хънтър поклати бавно глава.
— Аз не смесвам служебните си задължения с личните си проблеми.
— Ако тя и Делфи са все още на острова и могат да бъдат открити преди утре сутринта…
— Схващам накъде върви мисълта ви. Залавяме Делфи и критичното положение приключва. Добър сценарий, но няма да се използва. За съжаление те и двамата са в подводния хълм.
— Не го знаете със сигурност.
— Хората ми проучиха основно всички лицензирани частни самолети на островите. Попаднаха на един реактивен водосамолет, регистриран на името на нашите приятели „Писиз металс къмпани“. Група от охранители обкръжиха дока, където бил държан, но твърде късно. Според очевидци два часа преди това един мъж гигант и тъмнокоса жена се качили на борда му и той излетял. Тогава ние го прехванахме чрез сателитното разузнаване и го проследихме до целта му — „Старбък“.
— В такъв случай трябва да предположим, че Ейдриън е с него в хълма.
Хънтър кимна, без да отговори.
Пит издърпа един стол от другата страна на бюрото на Хънтър.
— Отписването на „Старбък“ и околната й среда ще бъде сериозна грешка. Ние не знаем нищо за Делфи и неговия план. Той може да има и други бази, пръснати по земното кълбо. Не знаем дали е параван на някое чуждо правителство, дали екипажът на подводницата е все още жив и се намира също на хълма. Дайте ми една солидна причина, поради която трябва да седим като зомбита, докато една група интелектуалци край заседателна зала на хиляди километри оттук диктува действията ни на базата само на някакви откъслечни сведения, излезли от процесора за данни. Аз настоявам ние да…
— Достатъчно! — прекъсна го Хънтър с властен глас. — Аз ще направя това, което ми е наредено, както и вие.
— Не, без мене! — отвърна Пит със спокоен глас. — Аз отказвам да бездействам, докато се върши ужасяваща грешка.
През трийсетгодишната служба на Хънтър във военноморските сили никой подчинен не се бе осмелявал да не изпълни негова заповед. Затова сега той се стъписа и не знаеше как да реагира.
— Мога да ви затворя, докато ви мине ядът. — Това беше единственият му отговор.
— Само опитайте — рече студено Пит. — Аз съм прав, а вие нямате солидни аргументи. Ако елиминираме Моран или Делфи, или както там му е името, и изчезне още един кораб, ние ще продължим да се чудим. А ако продължат да изчезват още кораби през следващите няколко години, ще се наложи да започваме от нулата. И няма да ни остане нищо, въз основа на което да продължим, освен глождещото предположение, че сме се провалили.
Хънтър не сваляше очи от Пит. Преди двайсет години той щеше да е на неговото място — от другата страна на масата — и щеше да постави живота си на риск и щеше да е в готовност да заложи кариерата си заради нещо, в което вярва. В този случай, като изоставяше кораб, той изневеряваше на традициите си, които бе спазвал от първия си ден във Военноморската академия. Но, от друга страна, никога в живота си не бе отказвал да изпълни заповед, макар неведнъж де му се е искало да го направи. Трябва да има някаква възможност, колкото и безнадеждна и неосъществима да е тя. В ума му изплуваха думите на адмирал Сандекър, казани за Пит — „За този човек почти всичко е възможно“.
И той взе решение.
— Добре, печелите. Ще има да ни дърпат ушите във Вашингтон, но за това ще му берем грижа после. Какъвто и план да сте замислили, дано да е успешен.
Пит си отдъхна.
— С две думи: вкарваме обучени подводничари в „Старбък“ и заповядваме на отряд от морски пехотинци да заглушат предавателя на Делфи до пет часа сутринта.