— Не ми оставяш никакъв избор, самонадеяни момко — каза той и се обърна към Боланд. — Командире, кажете на матрос Йейгър да повика бреговия патрул.
— Не бих го сторил, адмирале. — Денвър стана от стола си; по лицето му личеше, че е разпознал Пит. — Този човек, когото нарекохте с обидни имена и искате да оковете във вериги, е наистина Дърк Пит, ръководителят на специални проекти в Националната агенция за подводни и морски изследвания, чийто баща е сенатор Джордж Пит от Калифорния и председател на комисията по военноморския бюджет.
Синана изсумтя нещо кратко и нецензурно.
Пръв се осъзна Боланд.
— Сигурен ли си?
— Да, Пол, напълно. — Денвър заобиколи масата и застана до Пит. — Видях го преди няколко години с баща му на една конференция на НЮМА. Освен това той е приятел на мой братовчед, командир Руди Гън, който също работи в НЮМА.
Пит засия от радост.
— Ами да! Руди и аз работихме заедно по няколко проекта. Сега виждам приликата ви. Само дето Руди носи очила.
— Като деца го наричахме Бобъра — засмя се Денвър.
— Ще му го подметна, като го видя — каза Пит също усмихнат.
— Надявам се… да не сте се обидили… от това, което ви казахме — запелтечи извинително Боланд.
Пит му хвърли възможно най-циничния си поглед и каза само:
— Не.
Хънтър и Синана си размениха погледи, които Пит не се затрудни да изтълкува. Ако се опитваха да не издават притеснението си, че сред тях седи синът на сенатор на Щатите, то те не го правеха сполучливо.
— Е, господин Пит, предполагаме, че сте тук във връзка с тази цилиндрична кутия. Ще ни обясните ли откъде я имате?
— В случая се явявам само като разносвач — отвърна Пит. — Намерих това днес следобед, докато правех слънчеви бани на плажа.
— Виж ти! Поласкан съм — каза Хънтър важно. — Защо избрахте мен?
Пит огледа другите трима мъже и остави на масата цилиндъра, все още увит с плажната бамбукова рогозка.
— Вътре има някакви документи. На последния лист е изписано и име.
В очите на Хънтър проблеснаха искри на любопитство.
— Къде точно го намерихте?
— Близо до най-крайната точка на нос Каена.
Денвър се наведе по-близо до пакета.
— Бил е изхвърлен на брега ли?
Пит поклати глава.
— Не, аз доплувах до него отвъд прибоя и го взех.
Денвър изглеждаше озадачен.
— Плували сте отвъд прибоя на нос Каена? Не мислех, че е възможно.
Хънтър изгледа проницателно Пит.
— Може ли да видя какво има вътре?
Пит кимна и извади цилиндъра от калъфа, без да се притесни от влажните песъчинки, които се поръсиха върху масата. После му го подаде.
— Жълтият цвят привлече погледа ми.
Хънтър взе цилиндъра и го вдигна, за да го покаже на останалите.
— Разпознахте ли го, господа?
Мъжете кимнаха.
— Явно, че никога не сте служили на подводница, господин Пит. Иначе щяхте да знаете как изглежда една капсула за съобщения. — Хънтър остави цилиндъра на масата. — Когато някоя подводница иска да остане под вода и да поддържа връзка с надводен кораб, който я следва в килватера й, съобщението се поставя в такава алуминиева капсула — докато говореше, той внимателно свали жълтия пластмасов калъф. — След това капсулата, заедно със закрепен към нея маркер с червена боя, се изхвърля през корпуса на подводницата посредством пневматична тръба. Когато капсулата стигне до повърхността, боята бива изпусната от маркера и оцветява няколко хиляди квадратни метра водна площ, за да бъде забелязана от плаващия зад подводницата кораб.
— Фината резба на капачката — вметна бавно Пит — е направена машинно, за да не допусне теч под огромното налягане.
Хънтър изгледа питащо Пит.
— Прочетохте ли съдържанието?
— Да — кимна Пит.
Нито Боланд, нито Синана, нито Денвър доловиха болката и отчаянието, което изпълни очите на Хънтър.
— Ще ни опишете ли какво сте видели? — попита Хънтър, знаейки с ужасяваща сигурност какъв ще бъде отговорът.
Изминаха няколко секунди, в които на Пит мислено му се прииска никога да не беше виждал проклетата капсула. Още едно последно изречение и щеше да се махне от тази потискаща атмосфера. Пое си дълбоко въздух и заговори бавно:
— Вътре ще намерите бележка, адресирана до вас, адмирале, както и двайсет и шест страници, откъснати от корабния дневник на ядрената подводница „Старбък“.