После главата му се удари в един нисък камък и пред очите му избухна ракета с цветовете на дъгата, която бързо угасна и настъпи пълна тишина.
Джордино почувства, че тялото на Пит се отпусна и видя, че подводната му лампа се изхлузи от ръцете и падна на дъното. Той освети лицето му, предполагайки, че приятелят му е изпаднал в несвяст. С облекчение видя обаче, че накрайникът на регулатора за въздух е все още между зъбите му. Тогава стегна мускулестите си ръце около крака на Пит и се оттласна напред.
Джордино мина над ивица едър пясък и спусна крака в опит да ги използва като спирачки. И двата му плавника се изхлузиха от краката и кожата му се ожули. Той стисна с всички сили накрайника между зъбите си и заби още по-дълбоко кървящите си ходила в пясъка. Това беше стъпка, направена от отчаяние, но не му донесе успех. Краката му просто издълбаха две бразди в мекото морско дъно, преди да загубят опора и да се отпуснат.
Изведнъж, като котка, уморила се да гони мишка, коварното подводно течение ги изхвърли от главния си поток и ги освободи. Джордино бързо протегна ръка и сграбчи шепа морска трева, за да се оттласне с инертния си товар към малка кратерообразна кухина на дъното. После спусна крака, изправи внимателно Пит и заедно с него заплува в спокойната вода.
В оперативния бункер в Пърл Харбър цареше пълна тишина. Пишещите машини и компютрите бяха замлъкнали. Половината от персонала се беше събрал в радиоцентъра — мъжете замислено пушеха и не продумваха, жените нервно отпиваха кафе с бледи и изпити лица. Напрежение тегнеше в атмосферата и изсмукваше енергията на всички. Хънтър и Денвър седяха от двете страни на радиста и се поглеждаха с уморени и зачервени очи.
Денвър извади от малкия си джоб пластмасово шишенце и безцелно заигра с него, като го търкаляше напред-назад по масата. Хънтър го изгледа за миг, после вдигна питащо вежди.
— Какво е това?
Денвър го вдигна.
— Пит ми го даде за анализ на съдържанието му. Било в подкожна спринцовка.
— Дал ти го е Пит? И какво съдържа?
— DG-10 — отвърна Денвър, — една от най-смъртоносните отрови. Изключително трудна за откриване. Тялото показва всички признаци на сърдечен удар.
— Какво е правил с отровата?
Денвър сви рамене.
— Не знам. Беше пестелив на думи. Каза, че рано или късно щял да разбере.
Погледът на Хънтър стана далечен, безвзорен.
— Загадка, пълна загадка е този човек…
— На телефона, адмирале.
Хънтър бе прекъснат от офицер, който му подаде слушалката.
— Кой се обажда? — попита го той.
Офицерът го погледна объркан за миг, после колебливо отвърна:
— Алоа Уили, дисководещият на нощните предавания по радиостанцията ПОПО.
Хънтър зяпна от почуда.
— Какво значи това, господинчо? Притрябвало ми е да разговарям с някакъв си дисководещ. Всъщност как е попаднал на частната ни линия?
Офицерът се притесни още повече.
— Каза, че било спешно, сър. Състезателната гатанка е следната: „Черната птица влезе в гнездото“ и допълни, че сте щели да спечелите награда, ако узнаете отговора.
— Какви са тия глупости? — избухна Хънтър. — Приказвай тия щуротии на… — Изведнъж устните му замръзнаха и той отвори широко очи. — Боже мой! Кроухейвън!
Той грабна слушалката и заговори бързо с гласа от другия край на линията. После набута слушалката обратно в ръката на офицера и се обърна към Денвър.
— Кроухейвън предава по честотата на радиостанция в Хонолулу.
По лицето на Денвър се изписа пълно недоумение.
— Не разбирам.
— Това е брилянтно, направо брилянтно! — възкликна възбуден Хънтър. — На Делфи никога няма да му мине през ума да подслушва честота на търговска радиопредавателна станция, особено пък на рокендрол програма. Никой, освен шепа дечурлига не я слуша в този ранен сутрешен час — и той се наведе над радиста. — Минете на честота хиляда двеста и петдесет.
Отначало бетонните стени бяха огласени от силна музика, която проглуши ушите на всички присъстващи в бункера. После, преди обърканият персонал, струпан около радиото, да се отърси от шока, по високоговорителя се разнесе писклив глас, който изстрелваше думите като картечница.
— Здравейте, здравейте на всички ранобудници, любители на птиците. Аз съм Алоа Уили с най-добрата музика, която ще прозвучи по вълните на тропическия ефир. Часът сега е четири без десет. И така, готови ли сте? Залепете уши до транзисторите си и чуйте последната и най-забавна плоча на Шефа и неговия отбор. Ти си, Шефе.