— Жалко, че нямам снимачна камера — каза Джордино. — Ти щеше да станеш велик герой от интересен разказ.
— Изглежда ми по-лошо, отколкото е в действителност — излъга Пит и кимна към краката на Джордино. — Съжалявам, че не мога да кажа същото за теб.
— Да, не мисля, че някое от моите джоланчета ще се появи скоро на пазара. — Джордино изкашля слуз и я изплю във водата. — И сега какво?
— Не можем да излезем навън — рече замислен Пит. — Както кървим, ще привлечем всички акули в радиус от десет мили. — Той погледна часовника си, после водата. — Имаме близо два часа, преди „Монитор“ да изстреля ракетата. Какво ще кажеш ако поогледаме наоколо?
Джордино не бе ентусиазиран от предложението.
— Едва ли сме в състояние да проучваме пещери.
— Знаеш колко бързо ми доскучава, като седя и бездействам.
Джордино поклати уморено глава.
— Какво ли не правя за приятел. — Той си набеляза едно малко раче, плюна към него, но не го улучи.
— В какво състояние са водолазните ни принадлежности?
— Надявах се да не ме питаш за това — каза Джордино. — И те са на същия хал, на какъвто съм и аз. С изключение на бутилките ни със сгъстен въздух, които, ако ми простиш за израза, са на умирачка. Имаме само една маска за лице, дванайсет метра найлоново въже, един плавник и тази лампа, която всеки момент ще изгори.
— Остави засега бутилките. Като начало ще опитам свободно гмуркане.
Пит сложи плавника на единия си крак, взе найлоновото въже и завърза единия му край на кръста си.
— Ти стой тук и хвани другия край на въжето. Когато усетиш три дръпвания, бързо излез. При две дръпвания почвай да теглиш здравата. Дръпна ли само веднъж, последвай ме.
— Ще се чувствам много самотен тук — въздъхна Джордино. — Сам с рачетата.
Пит се усмихна.
— Няма да е за дълго.
Той взе водолазната лампа и седна на подводната скала. Пое дълбоко и издиша въздух няколко пъти, за да продуха въглеродния двуокис от организма си. Накрая, доволен, че дробовете му са прочистени, той се потопи в тъмната вода и загреба с ръце към дъното на пещерата.
Пит беше превъзходен гмуркач. Можеше да се задържи под вода близо две минути. Мускулите го боляха, кървящите ожулвания по тялото му го щипеха от солената вода, но той се спускаше надолу, като с едната ръка се допираше до гладката стена, а с другата стискаше и насочваше лъча на лампата напред. На едно място стената се накланяше под пречупен ъгъл в продължение на четири метра, после се изравняваше във вид на тясна шахта. Пит стигна до купчина от паднали камъни, която препречваше пътя му напред, но той успя да се промъкне над препятствието и установи, че стените започват да се разширяват много извън полезрението му. Той се оттласна навътре в новата кухина и се спусна плавно надолу, ритайки бавно с единия плавник.
Само след секунди той подаде глава в свеж въздух и в галерия, обляна от мека жълта светлина. Беше златен свят, свят на жълтото, където дори сенките жълтееха. Таванът беше най-малко шест метра висок и блестеше от множество мънички сталактити, от които се стичаше вода и падаше на малки капчици из цялата вътрешност.
Пит преплува през златисто оцветената вода до голямо, издялано в скалата стълбище, което навлизаше в дълъг, виещ се тунел със странни на вид триъгълни нарези в стъпалата. От двете страни на стълбищната площадка, в поза на сфинксове, имаше две статуи на мъже с квадратни бради и рибени опашки вместо крака. Статуите бяха силно корозирали от капещата вода и изглеждаха много стари.
Пит се настани на най-долното стъпало, свали маската си и примигна няколко пъти, докато очите му привикнат на странната светлина. Плътно прилепналото по тялото му подводно облекло започна да дразни ранената му ръка. Много внимателно, пазейки раната си, той го изхлузи от тялото си. Когато отвърза въжето от кръста си, забеляза хлабавина от близо метър. Дръпна го рязко и щом то се опъна, той започна да го тегли — ръка върху ръка, докато най-накрая къдравата глава на Джордино не се появи над повърхността.
— Ама че в жълт ад попаднах! — рече Джордино и изплю вода, после приглади назад падналите върху очите му кичури и протегна ръка към Пит.
— Добре дошъл в Къщата на ужасите на Делфи. — Пит хвана Джордино за ръката и го изтегли от водата до първото стъпало.
Джордино посочи с брадичка скулптурите.
— Това да не би да е местният комитет по посрещането, а? — каза той и потърка с ръка каменните четвъртити бради. — Имаш ли обяснение за тази зловеща светлина?