— Тя като че ли се излъчва от самите камъни.
— Има нещо такова — съгласи се Джордино. — Погледни ми ръката. — Той протегна длан и кожата му изпусна лека светлина. — Не мога да направя химически анализ на минералното съдържание, но съм напълно сигурен, че съдържа голяма доза фосфоресценция.
— Не знаех, че е чак толкова ярка — отбеляза Пит.
Джордино подуши въздуха.
— Мирише ми на евкалипт.
— На евкалиптово масло. То се използва за понижаване на влажността в затворено помещение и за поддържане на винаги свеж въздух.
Джордино започна да сваля водолазното си облекло, като и той внимателно го отдели от ранените си крака. Те, както забеляза Пит на странната светлина, бяха ожулени едва ли не до костите и скоро около тях се събраха локвички кръв. Но това нямаше да попречи на приятеля му да ходи, помисли си той.
— Отивам да огледам стълбището. А ти защо не останеш тук да се полюбуваш на гледката?
— Никакви такива! — възрази усмихнат Джордино. — Според мен е по-разумно да се движим плътно заедно. Аз ще те следвам, а ти внимавай къде стъпваш.
Пит измери с присвити очи кървящото тяло на Джордино, а после огледа и своето. Каква окаяна на вид десантна група сме двамата, помисли си той.
— Добре, твърдоглавецо, но не се прави на мълчалив герой.
Пит знаеше, че думите му са напразни. Джордино щеше да го следва до припадък. Без да чака отговор, той се обърна и тръгна нагоре по стъпалата.
Двамата се заизкачваха мъчително бавно в нереалното обкръжение на виещия се тунел. Единствените звуци идваха от тежкото им дишане и постоянния плисък на капещата от тавана вода. Тунелът постепенно се стесняваше и накрая стана метър и половина висок и метър широк. Стъпалата изведнъж изчезнаха и преминаха в гладка рампа.
Пит вървеше с гръб, притиснат във влажната повърхност на стената, и приведен, за да не си удари главата. Батериите на водолазната лампа бяха вече много изтощени и лъчът й светеше почти толкова слабо, колкото фосфоресценцията. На всеки метър той се спираше и изчакваше Джордино. Направи му впечатление, че всеки път, когато се спреше, Джордино го настигаше все по-бавно. Стана му ясно, че приятелят му няма да издържи още дълго.
— Следващия път се постарай да откриеш пещера с асансьор — подметна задъхан Джордино, като изговаряше думите през стиснати зъби.
— Малко тренировка не вреди на никого — подметна Пит със съзнанието, че трябва да накара приятеля си да продължи да върви. Ако не откриеха излаз към повърхността над този подводен хълм, щяха да загинат самотни под хиляди тонове скали и вода.
Пит продължи напред. Водолазната лампа едва мъждукаше и той, без повече да го е грижа, просто я остави да се изхлузи от ръката му върху каменния под. Спря се за миг, за да я проследи с поглед как се търкулна по пътя, по който бяха дошли. Разсеяно се запита какво ли ще си помисли Джордино, когато тя издрънчи покрай краката му.
Кожата на Пит настръхна заедно с внезапното студено въздушно течение, което го лъхна. Някъде напред трябва да имаше отвор или отдушник. След малко погледът му падна върху тънко синьо було. Цветът като че ли трепкаше и се променяше в нюанси, които хвърляха меки, живи сенки върху стените на прохода. Пит се доближи. Булото се завихри с познато движение. Защо не мога да позная какво е това, запита се той със замаяна глава. Мозъкът му беше замъглен, умора нахлу във вените му и умъртви всичките му мисловни процеси. Той се спря и изчака Джордино, но Джордино не идваше и не идваше.
Пит не можа да се пребори с чувствата си на изолация и потиснатост. За втори път през последния час се улови, че се насилва да отмахне черното було, което закриваше полезрението му. Протегна ръка напред и докосна леко трепкащата синя светлина. Пръстите му се допряха до мека, гладка материя.
— Завеса — промълви той, — противна завеса.
Той дръпна настрани диплите и се озова в приказна страна на блестящи черни статуи и покрити със синьо кадифе стени. Огромната зала беше украсена с нежни абаносови скулптури на риби, поставени върху дебел индиговосин килим. Толкова дебел килим Пит виждаше за първи път в живота си. Краката му потъваха в него до глезените. Той вдигна поглед и видя, че цялата тази ексцентрична обстановка се отразява в гигантски огледала, които покриваха тавана от стена до стена. В средата на стаята, повдигнато върху четири скулптури на скачащи риби меч, имаше легло във формата на мидена черупка. То беше украсено с голото тяло на млада жена, легнала върху лъскав сатен; бялата й кожа контрастираше силно на сините и черните цветове на стаята.