Жената лежеше по гръб с едното коляно вдигнато, а едната й ръка покриваше малката й бяла гърда, сякаш я галеше. Лицето й беше съблазнително скрито под дълга, гладка, блестяща коса, част от която беше разпиляна върху възглавницата. Коремът й беше стегнат и плосък.
Пит се надвеси колебливо над леглото и отметна косата от лицето й. Допирът му разбуди жената и тя изпусна тих стон. Очите й бавно се отвориха и се заковаха в Пит. В първия момент те не виждаха нищо, но постепенно сънливостта им отмина и полуразсъненото съзнание на жената регистрира гледката на окървавен призрак, надвесен над нея. Тогава хубавото й лице се изопна от ужас и тя отвори уста, за да извика, но вик не излезе.
— Здравей, Самър9 — прошепна Пит с крива усмивка. — Минавах наблизо, та рекох да се отбия.
В следващия миг вратата в черепа на Пит се захлопна с трясък и той се строполи назад върху чакащия го килим.
16.
Пит не знаеше вече колко пъти беше правил мъчителни опити да се измъкне от тъмната мъгла, но в резултат само се пързулваше от най-горното стъпало и пропадаше обратно в черната бездна. Хора, гласове и картини пълнеха и се въртяха безразборно в съзнанието му като стъкълцата в калейдоскоп. Той се опитваше да забави темпото на размазаното петно от образи, но все не успяваше. Когато отвореше очи, за да заличи кошмара, виждаше самия кошмар — животински жълтите очи на Делфи.
— Добро утро, господин Пит — каза сухо Делфи. Тонът му беше любезен, но ледените черти на лицето му издаваха ясно омразата му. — Съжалявам за раните ви, но вие едва ли ще можете да поискате обезщетение за тях, нали?
— Не сте сложили табела, че минаването е забранено. — Гласът на Пит проехтя в ушите му като заекващ говор на немощен старец.
— Пропуск от моя страна. Но пък никой не ви е канил да се набутвате в отработилата пара от топлоелектрическата централа.
— Топлоелектрическа централа?
— Да. — Делфи като че ли с удоволствие наблюдаваше учудения израз на Пит. — В моята обител има тунели с обща дължина над шест километра, и както сте забелязали, тук може да бъде доста студено. Затова имахме нужда от топлинно и електрическо захранване, каквото само парни турбини могат да произвеждат.
— Всички удобства на дома — смотолеви Пит, докато продължаваше да се мъчи да прочисти главата си. — Значи на тях се дължи надводната мъгла.
— Да. Щом изпуснатата топлина влезе в контакт с по-студената вода, тя причинява мъглообразна кондензация, вследствие на което мигновено се получава облак мъгла.
Пит се надигна до седнало положение. Погледна часовника си, но циферблатът му беше замъглен.
— Колко време съм бил в безсъзнание?
— Намериха ви в спалните помещения на дъщеря ми точно преди четирийсет минути. — Делфи огледа ожуленото му и наранено тяло, без да издава капка съчувствие или загриженост.
— Имам отвратителния навик — усмихна се Пит — винаги да се появявам в женски спални в неудобно време.
Лицето на Делфи остана безизразно. Среброкосият гигант седна върху бяла каменна кушетка с червени сатенени възглавници, а остави Пит на студения мраморен под.
Пит отмести за малко поглед от Делфи, за да огледа наоколо. Обстановката приличаше на футуристичен павилион на световно изложение. Стаята беше просторна — около двайсет и три квадратни метра; стените й бяха украсени с оригинални маслени картини, изобразяващи морски пейзажи. Яркото осветление идваше от кръгли медни осветителни тела, закрепени на тавана.
До най-отдалечената стена имаше широко орехово бюро с плот от червена кожа, върху който се виждаха красиви канцеларски принадлежности и модерно скъпо вътрешно разговорно устройство. Но уникалното нововъведение, което отличаваше стаята от всяка друга, беше прозрачният портал, граничещ с морето. Той представляваше свод, широк близо три и висок около два и половина метра. През дебелото кристално стъкло Пит виждаше градина от спираловидни и гъбообразни камъни, осветени от подводни лампи. Една змиорка, дълга към два и половина метра, се плъзна покрай долния край на портала, хвърляйки каменно око към обитателите на стаята. Делфи не я видя. Златните очи под полузатворените му клепачи продължаваха да са заковани в Пит.