— Измъкнах едно от оръжията им от един труп — надвика той данданията. — То е руско, „Калешрев ZZK“.
— Руско ли?
— Да, сър. — Сержантът повдигна оръжието до очите на Бъкмастър. — Това са най-новите леки оръжия в съветския арсенал. Представа нямам как тия момчета са се докопали до тях.
— Освен ако не са били предназначени за разузнавателната секция.
Бъкмастър върна вниманието си отново към предавателната сграда, тъй като шумът от изстрелите се усили в тъмнината.
— Полковник Данзиг и отрядът му са притиснати зад подпорната стена. — Сержантът млъкна, за да произведе група изстрели, с които да привлече вниманието на отбраняващата се страна. — Бих заменил уволнението си за деветдесетмилиметрово мощно оръжие — извика той между изстрелите.
— Забравихте ли, че това трябва да е изненадващ удар? Казаха ни, че нямаме нужда от тежко въоръжение.
Изведнъж се разнесе оглушителен взрив. Изригна огромен облак прах и районът наоколо бе засипан като градушка от парчета бетон. Бъкмастър зяпна от изненада, после бавно се изправи на крака и се вгледа в рухналата предавателна постройка.
— Радиото! — извика той. — Къде е радистът, по дяволите?
Един морски пехотинец с почерняло от дим лице, облечен в черно-зелено камуфлажно облекло, се затича откъм сенките.
— Тук съм, лейтенант.
Лейтенант Бъкмастър пое подадената му слушалка и се ужаси от онова, което трябваше да съобщи.
— Шефе… Шефе… Тук Лудия хеликоптер. Обадете се.
— Тук Шефа, Лудия хеликоптер. Продължавайте. — Гласът в слушалката звучеше така, сякаш идваше от дъното на кладенец.
— Бандата от съседната улица нанесе удари право в лицата ни. Повтарям: нанесоха удари право в лицата ни. Няма да ни чуете по новините довечера.
— Шефа разбра, Лудия хеликоптер, и ви изпраща своите съжаления. Край на връзката.
Бъкмастър тръшна слушалката на мястото й. Беше обезумял и не го интересуваше дали щяха да научат за това в Пентагона. Нещо ужасно нередно беше станало тук тази вечер. Цялата атмосфера намирисваше на нещо гнило. Той смътно се запита, докато хората му започнаха да се прегрупирват, дали някога щеше да узнае кой всъщност беше преценил погрешно ситуацията.
17.
Вратата се отвори, двама мъже внесоха Джордино в стаята и го тръшнаха грубо на пода. Дъхът на Пит секна. Ал беше в жалко състояние; осакатените му крака изобщо не бяха лекувани, нямаше никакви следи от дезинфекционни средства или превръзки. Кръвта от дълбоката рана над лявото му око беше засъхнала и слепила клепачите му, оставяйки малък процеп, което придаваше на лицето му свирепо изражение на неприкрито предизвикателство.
— Е, майор Пит — заговори укорително Делфи, — няма ли да кажете нещо на приятеля си от училищните години? Не? Да не би да сте забравили как се казва? Да ви говори нещо името Албърт Джордино?
— Нима знаете името му?
— Разбира се. Изненадан ли сте?
— Не съвсем — подметна нехайно Пит. — Не се и съмнявам, че Орл Синана ви е дал пълна справка за Джордино и мен.
Огромният мъж зад бюрото не схвана думите. Когато най-накрая те проникнаха в съзнанието му, той повдигна въпросително вежди.
— Капитан Синана ли? — Гласът му не трепна, но Пит долови нотка на съмнение в него. — Май че бъркате адреса. Нямате никакви…
— Стига сте театралничили — прекъсна го остро Пит. — Синана може и да е получавал капитанското си възнаграждение от Военноморските сили на Съединените щати, но е играл за вашия отбор. Чудесен план — информатор от най-горните етажи на противника ви. Вие сте знаели какви са оперативните планове на Сто и първи аварийно-спасителен отряд още преди те да са били изложени на хартия. Как завербувахте Синана, Делфи? С пари ли? Или с изнудване? Съдейки по вашия начин на действие, бих казал, че е изнудване.
— Много сте наблюдателен.
— Не чак толкова. Следата е лесна за надушване. Добрият капитан е преживял безполезността си като агент-провокатор. Не е могъл да живее повече с ролята си на изменник. Започнал е да се пропуква, бил е на ръба на нервно-психическо разстройство. Като се добави и непозволената му малка авантюра с Ейдриън Хънтър, горкият Синана е трябвало да бъде премахнат, преди да се е раздрънкал за организацията ви. Но вие извършихте нескопосано убийството му, Делфи. Много нескопосано.