Делфи изгледа Пит с подозрение.
— Това са ваши предположения.
— Нищо подобно — възрази Пит. — Случайната ми среща с него в бара на хавайския хотел „Роял“ провали плана ви. Синана чакаше Ейдриън Хънтър, когато аз се отбих там. Той, разбира се, не е имал представа, че аз съм един от участниците в играта на Ейдриън, но не се е осмелил да поеме риска да изпадне в сконфузено положение — че има интимна среща с дъщерята на адмирала, по-млада от него с двайсет години, в тъмен ъгъл на бар. Това е могло да породи много неприятни мисли, затова той се измъкна преди появата й. После, когато Самър излезе на сцената, за да ме убие, тя ме взе за Синана. И защо не? Аз отговарям на описанието. Онази вечер нито Синана, нито аз носехме униформи и като капак на всичко ме заварва да си пия най-спокойно питието с госпожица Хънтър. През ума на Самър не е минала и сянка на съмнение. Тя се погрижи за Ейдриън, а после ме подмами да идем на плажа, където се опита да ме напомпа с отрова. Едва след като се озова в апартамента ми, й стана ясно, че е направила ужасна грешка. Първото ми подозрение дойде, когато тя се обърна към мен с „капитане“. А по-късно вие сам ми дадохте необорим аргумент, като признахте, че имате информатор. Събрах две и две и отговорът беше: Синана. Толкова е елементарно. Да, вие сте странна порода хищник, Делфи. Кой друг човек би изпратил собствената си плът и кръв посред нощ да извърши убийство? Едва ли би бил Бащата на годината. Дори наемниците ви бродят наоколо като роботи. Каква е игричката ви, Делфи? Впръсквате в сутрешната им закуска опиат, притъпяващ мозъка, или ги хипнотизирате с тези ваши фалшиви жълти очи?
По лицето на Делфи се изписа несигурност; Пит се държеше като човек, чиито нерви бяха опънати докрай.
— Отивате твърде далече. — Делфи се наклони напред и впи хипнотизиращия си поглед в очите на Пит.
Тъмнозелените очи на Пит не трепнаха и отвърнаха твърдо на погледа на Делфи.
— Не се напрягайте, Делфи. Изобщо не можете да ме стреснете. Казах ви вече, очите ви са фалшиви. Жълти контактни лещи, нищо повече. Не можете да омагьосате човек, който ви се присмива. Вие сте измамник до мозъка на костите си. Лавела и Робълман. Кого се опитвате да баламосвате? Не сте достоен дори да бършете черните им дъски. Господи, та вие не сте способен да създадете дори сносно впечатление, че сте Фредерик Моран…
Пит внезапно млъкна и се отдръпна настрани, когато Делфи, стиснал зъби от гняв, скочи иззад бюрото и замахна широко със свитата си в юмрук ръка. Ударът беше събрал всяка капка от огромната сила на гиганта, но заслепяващата мъгла на яростта попречи на юмрука му да попадне в целта. Той се препъна, загуби равновесие и докато се строполясваше на пода, Пит заби крак отстрани в кръста му и изкара силен вик на болка от гърдите му. Гигантът остана на четири крака, олюлявайки се ту на една, ту на друга страна.
Настъпи миг на мъртва тишина в цялата стая, после Делфи се хвана за ръба на масивното бюро и се изправи тромаво на крака. Дишаше тежко, на пресекулки, устните му бяха стиснати до бяла права черта.
Пит се смрази на мястото си, проклинайки се, задето бе проиграл картата си. За него, както и за всеки от присъстващите в стаята, нямаше никакво съмнение, че Делфи възнамерява да убие и него, и Ал. Делфи спусна ръка зад бюрото, отвори едно чекмедже и извади автоматично оръжие, което Пит с безпокойство разпозна — тежък тъмносин 44-калибров револвер „Колт“. Най-малко такова оръжие очакваше да притежава Делфи. Без да бърза, гигантът го отвори, провери броя на куршумите и пак го затвори. Жълтите очи още не се бяха променили — изглеждаха все тъй безизразни и студени като лед. Пит извърна глава и погледна Джордино, който срещна погледа му с крива усмивка. Двамата напрегнаха тела в очакване да дойде краят. Очите на Делфи обаче се отместиха над главите им към вратата.
— Недей, татко! — рече умолително Самър. — Не по този начин!
Тя стоеше на вратата, облечена в зелена роба, която едва покриваше половината от бедрата й. Красиво загорялата й от слънцето и гладка кожа излъчваше топлота и самоувереност. Кръвта на Пит започна да кипи във вените му. Младата жена пристъпи в стаята, хвърляйки на Делфи уверен, предизвикателен поглед.
— Ти не се бъркай — прошепна Делфи. — Това не те засяга.
— Не можеш просто да ги застреляш тук — настоя на своето Самър. — Просто не можеш! — Големите й сиви очи изведнъж загледаха кротко и умолително. — Не и между тези стени!