— Кръвта им лесно ще бъде измита.
— Не бива, татко. Вярно, трябваше да ги убиеш, за да запазиш нашето убежище. Но това трябваше да стане навън, в морето. Не бива да внасяш смърт в дома ни.
Делфи се поколеба, после бавно свали оръжието си.
— Права си, дъще — усмихна се той. — Смърт от куршум е прекалено бърза, прекалено милостива и прекалено нечиста. Ще ги пуснем да се издигнат сами на повърхността. Ще им дадем възможност да оцелеят.
— Нулева възможност — изропта Пит. — До най-близката суша има стотици мили. Човекоядците само чакат да си похапнат човешка плът. Какво великодушие от ваша страна!
— Хайде стига с този противен разговор. — Лицето на гиганта изразяваше злоба. — Аз все още държа да чуя как дойдохте тук, само че си спестете остроумията, защото нямам излишно време.
Пит нехайно погледна часовника си.
— Имате трийсет и една минути, ако трябва да съм точен.
— Трийсет и една минути ли?
— Да, още толкова остава, преди вашата светая светих да хлътне в дъното.
— Пак започвате с вашите шегички, нали, приятелю? — Той отиде до портала, вгледа се в змиорката, после рязко се обърна. — Колко още хора има в самолета ви?
Пит му отговори с въпрос:
— Какво стана с Лавела, Робълман и Моран?
— Докога ще продължавате да си играете с мен?
— Говоря съвсем сериозно. Отговорете ми на няколко въпроса и аз ще ви кажа всичко, което искате да знаете. Давам ви думата си.
Делфи се загледа в оръжието си, после го остави върху бюрото.
— Ще ви повярвам. Първо, майоре, истинското ми име е Моран.
— Фредерик Моран би трябвало да кара осемдесетте си години, ако е жив!
— Аз съм негов син — рече бавно Делфи. — Бях младеж, когато той се зае заедно с доктор Лавела и доктор Робълман да открие потъналия остров Каноли. Видите ли, баща ми беше пацифист. След като Втората световна война свърши в ада на атомната бомба, той знаеше, че ще е въпрос само на време, преди човечеството да се самоунищожи в ядрена касапница. Веднъж той каза, че когато страните се въоръжават за война, оръжията остават неизползвани. Започна да проучва райони, които да са опазени от радиация и накрая стигна до заключението, че една база под водата може да представлява идеалното убежище. Когато преди много векове остров Каноли потънал в морето, това станало внезапно, без вулканична активност или голям катаклизъм. Това сочело, че церемониалните пещери и тунели, описани в легендите, може би са се запазили непокътнати. Лавела и Робълман симпатизираха на баща ми, затова се присъединиха към него в търсенето на потъналия остров. След около три месеца проучване на морското дъно те го откриха и веднага започнаха да съставят планове за обезводняване на проходите. Отне им близо година, преди да започнат да изграждат жилищни помещения в подводния хълм.
— Как е възможно да са работили толкова дълго време в тайна? — попита Пит. — Корабите се вписват в протоколите като изчезнали само шест месеца след като са напуснали съответното пристанище.
— Запазването на тайна не е представлявало голям проблем — поясни Делфи. — Корпусът на кораба е бил модифициран така, че водолазите и съоръженията да могат да влизат и излизат в морето. Няколко промени като смяна на името на носа и пребоядисване на надстройката и корабът просто става един от параходите, извършващ курсове по западните търговски морски пътища. Не опазването на тайната, а финансирането е било главният проблем.
— Останалото ми е известно — вметна Пит с известна несигурност.
Делфи отмести поглед. Самър пристъпи крачка напред. Както по нейното, така и по лицето на Делфи се изписа съмнение.
— Странно ми е как така не сте разбрали, че целият Сто и първи аварийно-спасителен отряд и цялото Министерство на военноморския флот са разкрили местонахождението ви.
— Какво ще спечелите, като лъжете? — попита Делфи.
— Трябваше да го предположите, Делфи. Нали помните, че когато си тръгвахте от апартамента ми, аз ви подметнах за Каноли? Тогава дори окото не ви мигна. Може би защото сте знаели, че ще умра и малкото ми разкритие е нямало да има последствия.
— Откъде… откъде сте…?
— От уредника на Полинезийския природонаучен музей. Той помни баща ви. Но това беше само началото. Всички останали парченца са тук, Делфи, и всички те запълват мозайката. — Пит отиде до Джордино и клекна до него, после се обърна отново към Делфи. — Вие убивате от алчност, от нищо друго. Дори сте втълпили тази хладнокръвна философия на собствената си дъщеря. Баща ви може и да е бил пацифист, но онова, което доктор Моран е започнал единствено с научна и хуманна цел, е станало, макар и непреднамерено, във вашите ръце най-изкусната измама в морската история.