— Продължавайте — подкани го Делфи с мрачно лице, — искам да чуя всичко докрай.
— Искате да го чуете, разказано от другата страна ли? — попита с неутрален тон Пит. — Искате да чуете как е записано в архивите? Много добре. Преди да продължа обаче, бих искал да настаните Джордино по-удобно, а не да лежи на пода като животно.
Делфи кимна с неохота на охранителите. Те вдигнаха Джордино под мишниците и го сложиха върху кушетката с червените възглавници. Едва когато видя, че Джордино седна по-удобно, Пит заговори отново. Следващите няколко минути нямаше да имат особено голям смисъл, освен ако той не предугадеше какъв план се крие зад странната организация на Делфи. Ако имаше шанс дори едно на сто за бягство от разрухата на предстоящата експлозия, той трябваше да изведе Джордино и Самър от тази стая. Огромният кристален портал пръв щеше да се счупи и тогава милиони литри морска вода щяха да нахлуят вътре. Оставаше му само да се моли нещо да забави експлозията. Той си пое дълбоко въздух, надявайки се въображението му да се развихри, и започна:
— „Иксплорър“, корабът на баща ви, е бил полезен до времето, когато учените са направили подводния хълм обитаем. Доктор Моран е имал нужда от пари, за да купи съоръжения, с които да продължи подводния строеж, затова е прибягнал до най-простия номер в света — ограбване на застрахователна компания, злоупотребявайки с доверието. Утехата му била, че краде в името на науката. А и защо да го е било грижа? Та нали той, Лавела и Робълман са отпаднали вече от обществото. И тъй, той поел с „Иксплорър“ за Щатите, натоварил трюмовете с разни боклуци, застраховал кораба и товара — всичко това, разбира се, под чуждо име и регистър. После върнал кораба обратно до Каноли, където отворил всички пробки, за да потопи кораба и станал жертва в кавички на Водовъртежа. После веднага си поискал застраховката.
Пит замълча за малко, после продължи.
— Планът работел толкова гладко, че вие, Делфи, не сте могъл да устоите на мисълта да започнете широкообхватен бизнес веднага щом учените се споминали и вече не са могли да се противопоставят. Само че този път вие сте усъвършенствали операцията. Използвали сте кораби, които не са ви принадлежали. В този метод е имало повече незаконни печалби, тъй като не сте се бръкнали в джоба за покупка на кораби. Трябва да е бил страхотно изгоден този ваш план. И все още е всъщност. А той е невероятно прост. Накарвате неколцина от вашите хора да се запишат като членове на екипаж на търговски кораб, пътуващ на запад за Уест Индия и Ориента. Защо на запад ли? Ами защото западният морски път минава точно над вашия заден двор и не само че Каноли лежи близо до този път, но и стоките с щемпел „Произведено в САЩ“ са по-лесни за продажба в по-затънтените черни пазари. Всичко, което вашите тайни членове на екипажа е трябвало да вършат, е да отклонят кораба с няколко градуса от курса му, да подадат команда „Стоп машини“ в машинното и да чакат в готовност, докато вие и веселата ви банда от пирати се качите на борда и убиете почтения му екипаж. Не са открити никакви следи от плавателен съд. Как е било възможно? Ами ето как: труповете, вързани с тежести, са изхвърлени зад борда, корпусът се пребоядисва от носа до кърмата, правят се няколко по-съществени промени в надстройката и фокус-бокус — новият кораб е налице. След това продажбата на товара не представлява особена трудност — стига да не е лесно проследим или прекалено опасен за търгуване, в които случаи той бива изхвърлен в морето. Вие извършвате няколко честни търговски курса под нова регистрация, преди да се презастраховате, после потопявате кораба над върха на подводния хълм, за да имате достъп до останките за резервни части, необходими за фалшивите модификации при бъдещи завоевания за нечестно придобитата ви флотилия. Господи, Делфи, как са щели да ви завиждат за организацията ви всички някогашни пирати от североизточното крайбрежие на Южна Америка! В сравнение с вас те са направо банда жалки крадци. Защо, по дяволите, сте направили половината свят на глупаци, като сте ги накарали да си мислят, че близо трийсет кораба лежат на дъното на океан, като в действителност те са едва половината от този брой. Защото всеки един от тях е бил обявяван за изчезнал по два пъти — веднъж под истинското му име и втори път, когато вие умишлено сте го потопили под даденото му от вас име.