— И това е само половината — захили се презрително Делфи. — Вие определихте мястото на „Старбък“ на двайсет мили южно оттук. Колко опит ви трябва, за да придадете на лицето си такава убедителност, когато изричате толкова много лъжи? — Той се разсмя шумно. — Но за едно нещо сте прав, Пит. Не можех да оставя управлението на подводницата в ръцете на неопитен екипаж. Изчислих обаче баластната й система. В този момент всеки неин въздушен резервоар е празен. Но тя все още стои затънала на дъното. Само мащабна спасителна операция може да освободи корпуса й. Стоенето й с месеци на едно място е натрупало толкова силно всмукване, че не й позволява дори да се поклати. Да, жалко. Положително всички от екипажа ви от подводничари са вече мъртви от ръцете на седмина от най-добрите ми мъже. Знаех, че вашите военноморски сили няма да се предадат лесно. Знаех, че ще се върнат за нов опит да предявят претенции за тяхната ценна подводница, затова оставих най-доверените си мъже на борда, мъже, които обичат да убиват. Срещу тях не бих дал шанс за вашия инженерен екип повече от едно на десет хиляди.
Пит се опита да се нахвърли срещу Делфи, да забие юмрук в зъбите под жълтите му очи. Но един от охранителите бързо стреля в него и го улучи в лявото рамо. Той се блъсна странично в стената и бавно се свлече на пода.
Самър нададе сподавен вик. Очите й се разшириха докрай, тя понечи да пристъпи към Пит, после погледна колебливо към баща си. Той поклати глава и тя послушно се сви в черупката си.
Джордино не се помръдваше. Гледаше равнодушно Пит, който срещна погледа му и не пропусна да види едва забележимото му кимване.
— Спечелихте битката — изсъска Пит през стиснати зъби, — но не и войната.
— Отново грешите, майор Пит. Спечелих и войната. Спечелих всеки етап от начало до край. „Старбък“ ми падна от небето. Веднага щом я изтъргувам, или по-точно, когато прехвърля собствеността, мога да приключа с опасната си работа тук, в Тихи океан, и да продължа с бизнес с по-малки данъчни тежести. Сигурен съм, че новите собственици ще се зарадват много на ракетите „Хиперион“.
— Ядрен изнудвач — изплю се Пит в лицето му. — Вие сте луд.
— Ядрен изнудвач ли? Хайде, майоре, що за ограничен човек се показвате. Подобно определение приляга на шпионски романи. Аз нямам никакво намерение да изнудвам суперсили със заплаха за ядрено унищожение. Мотивите ми са изцяло с цел облаги. Независимо какво си мислите, аз не одобрявам безпричинното убийство на жени и деца. Виж, мъже — това е друго нещо. Убиването на мъже е почти равносилно на убиването на животни — няма капка угризение след това.
Пит се надигна и се изправи до стената.
— Никой не го знае по-добре от вас.
— Не — отвърна Делфи и додаде: — Планът ми е много по-изтънчен, той е гениален в простотата си. Уредих да продам „Старбък“ и оръжейното й оборудване на една от арабските петролни страни. На онази, която пожелае да плати солидна цена, без да се пазари.
— Вие сте луд — повтори Пит. — Напълно безнадеждно болен в главата.
Делфи обаче нито изглеждаше, нито се държеше като луд. Всичко, което каза, звучеше логично. Всяка една от богатите арабски петролни държави щеше да се яви като идеален купувач.
— Скоро ще разберем, нали? — Делфи се приближи до интеркома и нареди: — Пригответе ми миниподводницата. Идвам след пет минути — после се обърна към Пит. — Отивам на лична инспекция на „Старбък“. Ще предам на оцелелите от екипажа ви, ако има такива, много поздрави от вас.
— Губите си времето — каза Пит хапливо.
— Не мисля — отвърна с презрение Делфи. — Подводницата стои на мястото си, където я оставих.
— Военноморските сили никога няма да я отстъпят. Първо ще я разрушат.
— Утре по това време те няма да имат думата. Един арабски аварийно-спасителен отряд ще бъде тук, за да я извади. Това са международни води. Вашият военноморски флот никога няма да нападне друга страна във водите над корабни останки, а ако го направи, ще бъде заклеймен от държавите в цял свят. Ще се молят единствено да направят сделка с арабите да им върнат подводницата. Дотогава обаче аз ще имам моето възнаграждение от триста милиона английски лири, депозирани в швейцарска банка и ще съм поел по пътя си.
— Вие никога няма да напуснете този хълм — заяви Пит с лице, изкривено от ледена омраза. — След осем минути ще бъдете мъртъв.
— Така ли? — Погледът на Делфи се закова в Пит. — Значи ще умра, а? — Той извърна глава, сякаш пренебрегваше някакво насекомо и тръгна към вратата. Там се спря и се обърна. — В такъв случай поне ще бъда доволен, като знам, че вие пръв ще умрете — и той кимна на охранителите. — Хвърлете го в морето.