— Няма ли да попитате за последното желание на осъдения? — подметна Пит.
— Не — заяви Делфи със сатанинска усмивка. — Още веднъж сбогом, майор Пит. Благодаря ви за изключително приятното забавление.
Шумът от стъпките му заглъхна и настъпи пълна тишина. Часът беше пет без пет.
18.
Джордино се повдигна на лакти, отвори очи, а тялото му се разтресе от конвулсии. Той се прекатури от кушетката и се хвана за гърлото. Задържа дъха си, докато лицето му стана пурпурночервено, а устата му се напълни със слюнка. В следващия миг, както едва си поемаше въздух на пресекулки, през треперещите му устни излетя облак пръски. Беше блестящо изпълнение от негова страна и изумените охранители налапаха въдицата.
Пит видя как двамата мъже, без да отместват насочените си в негова посока оръжия, се скупчиха до Джордино и преметнаха отпуснатите му ръце около раменете си. Без да продумат, те направиха знак на Пит да мине напред.
Той кимна, прекоси стаята и застана пред Самър.
— Самър — заговори той тихо, като я хвана нежно за рамото и се вгледа в умореното й лице. — Имам толкова много неща да ти кажа, но не разполагам с достатъчно време за това. Искаш ли да поговорим някъде насаме?
Тя кимна и предупреди охранителите с ръка. Те потвърдиха безмълвно с глава. Самър хвана Пит за ръката и го избута в ярко осветен, изсечен в скала коридор.
— Моля те, прости ми — изрече тя с глас, не по-висок от шепот.
— За какво? Нищо от това, което стана, не е по твоя вина. Ти вече два пъти спасяваш живота ми. Защо го направи?
Тя не даде вид, че го е чула. Гледаше го право в очите и лицето й сияеше от нежност и красота, която като че ли затъмни всичко друго наоколо.
— Много странно се чувствам в твое присъствие — смънка тя. — Не е просто щастие или задоволство, а нещо много по-различно. Не мога да го опиша.
— Това чувство се нарича любов — поясни с нежен глас Пит, като се наведе, мръщейки лице от болката в рамото си, и я целуна по очите.
Охранителите от двете страни на Джордино направиха една-две крачки и се спряха слисани, като видяха, че краката на Джордино се влачат по пода, а главата му беше паднала върху дясното рамо. Той стенеше тихичко със затворени очи. Мъжете не почувстваха, когато ръцете му бавно се отделиха от раменете им и дланите му се отпуснаха до вратовете им. Миг след това главите на двамата бяха силно ударени една в друга.
Джордино се изправи, олюлявайки се на ранените си крака, по лицето му се изписа усмивка на удовлетворение.
— Може ли това да се нарече изкусна работа, или не може?
— Беше повече от изкусна работа — усмихна му се в отговор Пит, после хвана брадичката на Самър и обърна лицето й към своето. — Ще ни помогнеш ли да се измъкнем оттук?
Тя бавно вдигна глава и го погледна през разпилените върху лицето й червеникави кичури с израза на изплашено дете. След това обви ръце около кръста му и го притисна към себе си. Сълзи потекоха по бузите й.
— Обичам те — изхлипа тя, — обичам те.
Пит я целуна отново, този път по устните.
— Не ми се ще да ви прекъсвам — обади се Джордино, — но времето ни е малко.
Самър изтича към изпадналите в безсъзнание охранители и се вгледа в лицата им. После каза:
— Трябва да тръгваме, преди някой от тези хора да открие, че ни няма.
— Чакай! — спря я Пит с рязък тон. — Къде е Ейдриън Хънтър? Трябва да я вземем с нас.
— Тя спи в съседната до моята стая.
— Заведи ни там.
Самър нежно го докосна по рамото.
— Но защо? Ти си ранен, а приятелят ти не е в състояние да върви.
— От години нося и неговия кръст. — Пит коленичи и Джордино, в мълчаливо разбиране, обви ръка около врата му. Тогава Пит пъхна ръка под свивката на коленете му и се изправи заедно с него.
— Сигурно приличам на невръстно индианче — измърмори Джордино.
— Но съм сигурен, че не се чувстваш така — кимна Пит на Самър. — Хайде, води ни.
Самър забърза напред, като оглеждаше в двете посоки коридорите дали са празни.
По едно време от един от страничните коридори долетя шум от стъпки и Самър им направи знак да се връщат. Пит се шмугна с Джордино през една врата и го пусна да стъпи на земята. Стъпките се чуха ясно по коридора.