Измина почти минута, преди Пит да осъзнае, че се е слегнала потискащата тишина, нарушавана единствено от някой и друг отделен камък, който се търкулваше по склона и цопваше във водата. Сега почувства и спазматичните потръпвания на Ейдриън, която хлипаше и трепереше от ужас.
Той бавно вдигна глава и погледна над назъбените руини. Воал от фосфоресциращ прах изпълваше влажния въздух на пещерата и се слягаше бавно като рояк светулки върху каменния под. От двойката статуи едната беше останала на мястото си и гледаше в пространството. Пиедесталът й беше ограден с пласт отломъци. Другата я нямаше, но като се вгледа по-добре, Пит видя, че е паднала и се е разбила на парчета.
Изведнъж забеляза, че нещо мърда под купчината. Той избърса със свободната си ръка кръвта и прахта от очите и напрегна зрението си. Беше човешко същество, което се надигна леко и се обърна. Две светещи очи се заковаха в Пит. Очите на Делфи.
Огромното му тяло беше затрупано от превърналата се в камънаци древна статуя, подаваха се само главата и едното му рамо. От устата му течеше кръв, но мъжът като че ли не чувстваше. После, когато разпознаха Пит, златистите злобни очи се присвиха.
Беше вече по-светло и Пит и Делфи едновременно видяха револвера. Стоманената синя цев стърчеше от купчината на около метър и двайсет от главата на гиганта. Пит прокле безпомощността си, като видя как ръката на Делфи запълзя към оръжието. Пит впрегна всичките си сили в опит да се освободи от каменната клопка, но краката му бяха вкопани здраво под отломъците. Дишането му се учести, мислите му запрепускаха с нарастващото чувство за безнадеждност. Оръжието вече беше с половин метър по-близо до Делфи.
Лицето на гиганта беше изкривено от усилията му да го стигне. Дума не продумваше, за да запази всеки грам от намаляващите му сили. Той отмести отново поглед към Пит, поклати глава, сякаш бе обхванат от огромна вълна на омраза и изпъна пръстите си към колта. За Пит секундите мъчително забавиха темпото си. Като обезумял той започна да избутва камъните около краката си, но всеки опит се явяваше огромна мъка, която изцеждаше все повече силите му.
Пръстите на Делфи докоснаха и се свиха над колта. Цевта се измести леко и той обгърна с два пръста върха й. Оръжието се измести отново и се изплъзна от хлабавата хватка. Той опита отново и отново да го докосне, докато най-сетне 44-калибровото оръжие попадна в обсега на дланта му. Тогава той го хвана и го стисна до побеляване на кокалчетата си.
Делфи се закашля и избълва кръв, която обагри камъните под него. Но съсредоточеността му не отслабна нито за миг. Лицето му се изкриви, когато вдигна цевта на оръжието. Запъна ударника и устните му се разтегнаха в усмивка, която разкри окървавени зъби, после изравни мерника на нивото на челото на Пит.
В този момент ново движение на една-две крачки от Делфи привлече погледа на Пит. Той се слиса, като видя как една ръка щръкна нагоре от купчината камънаци. Като призрачно видение, надигащо се от гроб, ръката се изви като свод към Делфи. После съвсем бавно дланта се сви в юмрук, оставяйки да стърчи само малкия пръст. Със следващото мълниеносно движение малкият пръст се заби в цевта на револвера, напъхвайки се в отвора до първото кокалче.
Тъй като Джордино не можеше да стигне оръжието така, че да го хване здраво, целта му беше да го запуши, съзнавайки, че ако Делфи натиснеше спусъка, зарядът вътре щеше да се разшири и задната част на пистолета щеше да избухне в лицето на гиганта.
Сянка на крайна изненада помрачи очите на Делфи. Той немощно започна да извърта колта наляво-надясно, за да го издърпа от пръста, но силите му го бяха напуснали и той едва успяваше да задържи револвера в хоризонтално положение, а още по-малко да отстрани препятствието. Пръстът стоеше пъхнат в цевта. Делфи като че ли се мъчеше да прецени ситуацията, но съзнанието му вече започваше да се помрачава. За последен път той разтегна устни в окървавена усмивка и натисна спусъка.
Приглушеният трясък разтресе пещерата. Няколко малки камъка се откъртиха от сводестия таван.
Дясната половина на лицето на Делфи изчезна. Взривеният пистолет се изхлузи от ръката му, гигантът падна по лице и силно удари главата си в камъните.