Джордино не издаде звук. Продължавайки да държи ръката си вдигната, той разтвори юмрука си и показа само палец и три пръста — кутрето му се беше превърнало на пихтия до основата си.
Пит поднови битката си с каменния си капан. Най-накрая успя да се освободи и първата му работа беше да издърпа заклещената до него Ейдриън, която беше припаднала, и да я настани до една изправена статуя.
— Щом се справяш така добре — измърмори Джордино, — защо не помогнеш и на мен да се измъкна от руините?
— Идвам — отвърна Пит.
Той запълзя по купчината камъни към Джордино. Двамата заедно избутаха големите камъни, затрупали целия Ал освен главата и ръката му.
— Имаш ли някоя друга счупена кост? — попита го Пит.
— Не — отвърна кратко Джордино и направи гримаса от болката в ръката си. — А ти?
— Едно или две пукнати ребра. — Пит свали разкъсаните си плувни гащета и започна да ги пори на ивици. — Ето, чакай да те превържа…
— Чувал съм, че приятел сваля ризата от гърба си за приятел — усмихна се с признателност Джордино, — но както виждам, прилагат се и други варианти.
Пит тъкмо превърза ръката му и чу слаб стон откъм каменния склон, който свършваше в басейна. Самър се опитваше да излезе от водата; очите й бяха замъглени и трескави. Тя вдигна празен поглед към Пит.
— Баща ми… Какво… — Гласът й заглъхна и думите й станаха накъсани и неразбираеми.
— Успокой се — каза Пит, — скоро ще напуснем това място и ще бъдем в безопасност.
Той й протегна ръка, притегли я към себе си и облегна главата й на раменете си. Пръстите му нежно пригладиха назад падналите върху лицето й мокри кичури и тогава видя тъмночервена цепнатина на слепоочието й, която започваше да се подува. Прошепна й нещо в ухото и леко я целуна по устата.
Водата се покачваше бързо в цялата кухина и вече пълзеше нагоре по стълбите, но Пит не обръщаше внимание. Лицето му беше изопнато от съжаление към Самър. Идеше му да изкрещи, че я обича, но устните му се размърдаха беззвучно. Самър го погледна с блуждаещ поглед и постави ръка върху гърдите му.
— Той е мъртъв, нали?
— Да, камъните го затрупаха — излъга той, но само малко, тъй като в действителност взривилият се колт само ускори края на Делфи. Смазаното му и натрошено тяло щеше да изгуби битката след не повече от час.
— Не ми е приятно да ви прекъсвам — намеси се Джордино, — но мисля, че е време да се измитаме оттук, ако ме извините за израза, преди покривът да се е срутил.
Пит целуна още веднъж Самър и се изправи несръчно на крака. Тъкмо понечи да попита Джордино за Ейдриън, тя се появи гола, обляна цялата със златистата фосфоресценция — същинска позлатена нимфа.
— Как мислиш, в състояние ли си да плуваш? — попита я Джордино.
— Ще се опитам — смънка с немощен глас Ейдриън.
— Ал, ти и Ейдриън тръгвайте първи — каза Пит. — Накарай я да се държи за раменете ти. Ние със Самър ще ви следваме. Ще се срещнем в следващата кухина.
Джордино се огледа наоколо.
— Колко жалко, че не разполагаме с поне част от екипировките си.
— И да са тук някъде, не е възможно да ги намерим под тези развалини.
— Хайде — обърна се Джордино към Ейдриън, — че Тихоокеанският подводен експрес „Албърт Джордино“ не чака никого — и поведе Ейдриън към водата. Беше му по-трудно да ходи, отколкото да плува. Той обви ръцете й около якия си врат и тя зарови лице между плешките му. — Дръж се здраво и си поеми дълбоко въздух — каза й той и двамата изчезнаха под водата, оставяйки след себе си само разширяващи се кръгови вълнички.
Самър се обърна да погледне още веднъж купчината камъни около падналата статуя.
— Нищо ли не може да се направи? — попита тя.
— Нищо.
Скръбта е особено чувство. Тъжното и прекрасно лице на Самър изведнъж се превърна в маска на спокойствие, примесено с ледена решителност.
— Дърк, обичам те, но… не мога да тръгна с теб.
Пит я изгледа учуден.
— Това са глупости.
— Моля те да ме разбереш — настоя тя. — Този подводен хълм винаги е бил моят дом… Майка ми е погребана тук, а сега и баща ми.
— Това не е причина и ти да умреш тук.
Тя облегна лице върху гърдите му.
— Навремето обещах на баща ми, че никога няма да напусна неговия дом. Длъжна съм да спазя обещанието си.