Пит трябваше да се пребори с порива си да я застави да се гмурне във водата. Вместо това само я погали по косата и й каза нежно:
— Аз съм голям егоист. Баща ти си отиде от този свят и сега ти ми принадлежиш. Искам те. Имам нужда от теб. Дори и той не би искал да умреш, за да удържиш на обещание, което си дала като малка — и той я притисна силно до себе си. — Тръгваме заедно, и то още сега.
Самър все още плачеше тихичко, когато двамата, ръка за ръка, се потопиха в оцветената в жълто вода.
Когато след малко подадоха глави над повърхността, Джордино и Ейдриън седяха на скалната тераса във външната кухина.
— Защо се забавихте толкова? — попита Джордино. — Огладнях от това мотаене тук.
Пит остана във водата, държейки се за ръба на терасата, тъй като не беше в състояние да се покачи на сушина.
— Още малко ни остава — отбеляза уверено той. — Едно бързо издигане към повърхността и ще сме готови да отпрашим за Хонолулу. Ще продължим в същия ред — додаде Пит с решителност в гласа. — И запомнете: издишвайте, докато плувате нагоре. Не е нужно някой да хване емболия сега, когато сме на финалната права.
Той се обърна към Самър. Водата беше превърнала зелената й рокля в прозрачен воал, който, както бе прилепнал мокър по тялото й, разкриваше всяка негова извивка. Пит познаваше много жени, различни по телосложение и ръст, но всички му се струваха безцветни в сравнение с тази жена от подводния хълм. Съзнанието му беше толкова обсебено от Самър, че дори не забеляза кога Джордино и Ейдриън се потопиха отново във водата.
— Ще се видим горе — подвикна усмихнат Джордино, но безпокойството в очите му беше очевидно. Никой не знаеше какво ги чака на повърхността. Ако изобщо нещо ги чакаше.
Пит успя да му се усмихне в отговор.
— Късмет и внимавай с акулите.
— Не се безпокой. Ако ми се изпречи някоя, пръв аз ще я захапя. — Той помаха със здравата си ръка и с Ейдриън, увиснала на врата му, се гмурна под водата и напусна подводната кухина.
В кухината настъпи особено спокойствие. Мътната вода се плисна тихо в стените и разбута мъничките морски организми, прилепнали по скалата. Слаба светлина отвън затанцува по покрива и хвърли мимолетни сенки по накъдрената повърхност.
— Нас двамата ни чака нов живот горе — каза тихо Пит.
Самър се вгледа в зелените очи на Пит и нежно погали лицето му с върховете на пръстите си. После се разплака отново. Тя се разкъсваше между любовта към баща си и новата любов към мъжа тук, когото почти не познаваше. Преборваше се вътрешно да стигне до решение. Дългата й коса с цвят на залез се полюшваше нагоре-надолу върху леките вълни, сълзите й се смесваха със солената вода по бузите. Накрая реши как трябва да постъпи.
— Готова съм — каза тя. — Тъй като си ранен, тръгвай пръв, аз ще те следвам.
Пит кимна мълчаливо, поддавайки се на логиката й. Докосна с устни ръката й, после й се усмихна, гмурна се и изчезна под водата.
Самър проследи с поглед как голото му тяло се плъзна под скалите и се изгуби в дълбините на морето.
— Сбогом, Дърк Пит — прошепна тя на себе си и на празната пещера.
Самър се покатери върху скалната тераса, изви гъвкавото си тяло и се хвърли във водата. За миг погледна осветения от слънцето изход към външния свят. После се обърна и заплува обратно към жълтеещата кухина и баща си.
Водата ставаше все по-топла, докато Пит се издигаше нагоре. Петнайсет метра, помисли си той, толкова беше измерил дълбокомера на Джордино при влизането им в малката кухина. Той се взря в синкавозелената течност и различи ритмичното полюшване на блестящата от слънцето повърхност над него. Бавно издиша малко въздух, за да намали налягането в дробовете си, и наблюдаваше със спокойно любопитство как въздушните мехурчета се издигат нагоре покрай главата му. Те като че ли увисваха за миг неподвижни в пространството.
Подаде глава над повърхността и мигом усети палещото тропическо слънце. Гърдите му засвириха от въздуха, който дробовете му поемаха и изпускаха като пневматична преса за щанцоване. Той се отпусна за известно време, доколкото му позволяваше натъртеното му и изтощено тяло и се остави да бъде носен от леките вълни. Премигна няколко пъти, за да проясни погледа си и видя на пет-шест метра от себе си Ейдриън и Джордино, които се издигнаха върху гребена на една вълна и мигом пропаднаха в браздата.
Изведнъж изпод водата се разнесе силен грохот, огромна дълга вълна се надигна и покри повърхността с въздушни мехурчета. После от дълбините изригнаха късове дърво и трески, разлив на гориво и парчета разкъсан плат. Това беше краят на Каноли, краят на Тихоокеанския водовъртеж.