Някои казваха, че тъй като се нуждаел от пари, императорът искал да спечели от кръвта на духовенството и че когато научил за наложения от неговите военачалници договор на пленения папа, принудил папата да му отстъпи всички крепости в неговите владения, да му заплати 400000 дуката и да остане затворен, докато не изпълни всички тия условия.
Все пак скръбта на негово величество бе голяма; той отмени всички приготовления за веселбите, празненствата и увеселенията и заповяда да се обяви дворцов траур.
И инфантът бе кръстен в бели пелени, което ще рече траурни пелени за кралския двор.
Придворните дами и господа изтълкуваха това като злокобна поличба.
Все пак госпожа дойката показа инфанта на придворните дами и господа, за да могат те според обичая да му направят благопожелания и подаръци.
Госпожа дьо ла Коена окачи на шията му един черен камък, който предпазвал от отрова и имаше формата и големината на лешник, а черупката му беше от злато. Госпожа дьо Шофад му върза на копринен конец един лешник, който висеше над стомаха и който помагал за ускоряване на храносмилането; достопочтеният господин ван дер Стин от Фландрия му подари една луканка от Ганд, дълга пет лакти и дебела половин лакът, и пожела смирено на негово височество, щом само я помирише, да усети жажда за бира от Ганд, като добави, че който обича бирата на някой град, не може да мрази тамошните производители на бира; достопочтеният кралски щитоносец Якоб Кристоф от Кастилия помоли негово височество инфанта да носи на сладките си крачета скъпоценния зелен камък яспис, който ще го направи бързоход. Ян дьо Папе, придворният шут, каза:
— Достопочтени, подарете му по-добре тръбата на Исус Навин33, от звука на която всички градове хуквали да бягат от него, като бързали да пренесат другаде имуществото и жителите си — мъже, жени и деца. Защото негово височество не бива да се учи да бяга, а да кара другите да бягат.
Неутешимата вдовица на Флорис ван Борселе, някога владетел на Веере в Зеландия, подари на негово височество Филип един камък, който според нея правел мъжете влюбени, а жените — неутешими.
Но детето ревеше като теле.
А в това време Клаас пъхаше в ръцете на сина си една дрънкалка от върба и като подхвърляше Уленшпигел на ръце, думаше: „Дрън, дрън, звънчета, дано винаги ги имаш на шапката си, мое момче; защото само на шутовете е дадено да живеят леко на тоя свят.“
И Уленшпигел се смееше.
VIII
Клаас улови една голяма лакерда и тая лакерда един неделен ден я изядоха — той, Зуткин, Катлин и малкият Уленшпигел, но Катлин ядеше колкото птиче.
— Кума — каза й Клаас, — мигар въздухът на Фландрия е толкова хранителен сега, че е достатъчно човек да го диша, за да се насити, като че е ял месна гозба? Де да можеше да се живее тъй! Дъждовете щяха да са хубави супи, вместо град щеше да вали бакла, а снегът щеше да се превърне в небесна яхния, която ще подкрепя силите на клетите пътници.
Катлин поклати глава и не пророни нито дума.
— Я погледнете — рече Клаас — колко е тъжна кумата. За какво ли й е толкова мъчно?
Катлин заговори, но гласът й беше като въздишка:
— Нечестивият… пада черна нощ. Чувам го, вика като морски орел, съобщава, че иде. Разтреперана моля света Богородица — напразно. За него няма ни стени, ни плетища, ни врати, ни прозорци. Влиза навред като дух. Стълба скърца. Ей го до мене, на тавана, дето спя. Хваща ме с ръцете си, студени и корави като мрамор. Лицето му ледено, целувките — влажни като сняг. Колибката се тресе, люшка се като ладия в бурно море…
— Трябва — рече Клаас — да ходиш всяка сутрин на литургия, та спасителят Исус да ти даде сили, за да пропъдиш това привидение, дошло от пъкъла.
— Той е толкова хубав! — каза тя.
IX
След като го отбиха, Уленшпигел израсна като млада топола.
33
Тръбата на Исус Навин — според библейското предание от нейния звук се сринали крепостните стени на Йерихон.