Между другите наказания негово свето величество постановяваше, че заподозрените лица не ще могат никога да упражняват почтени занятия. Мъжете, които отново са изпаднали в заблуждения или които упорствуват на тях, ще бъдат осъждани по усмотрение на съдията на по-бавно или по-бързо изгаряне в някоя плевня или вързани на стълб. Ако са благородници или почтени граждани, мъжете ще бъдат съсичани с меч, селяните — обесвани, а жените — живи погребвани. Главите им ще бъдат набучени на върлини за назидание. Имуществата на всички осъдени в местата на конфискацията се вземаха в полза на императора.
Негово свето величество отстъпваше на доносчиците половината от всичко, което притежаваха осъдените, ако тяхното имущество не беше повече от сто фландърски ливри43 — за едно провинение. Императорът си запазваше правото да употреби своя дял за благочестиви и благотворителни цели, както бе сторил при разграбването на Рим.
И Клаас си отиде натъжен заедно със Зуткин и Уленшпигел.
XI
Годината беше добра и Клаас купи за седем флори на едно магаре и девет мери грах и една заран яхна магарето. Уленшпигел се качи отдире му. Така те тръгнаха да навестят по-стария брат на Клаас, чичото на Уленшпигел — Йос Клаас, който живееше недалеко от Майборг, в Немско.
Йос, който на млади години беше простодушен и мек по сърце, страда много от разни неправди и стана опак; кръвта му се превърна в черна жлъчка, той намрази хората и заживя усамотено.
Сега той много обичаше да докара до бой двама, тъй наречени верни приятели и даваше три патара на оня от двамата, който хубаво натупваше с юмруци другия.
Също така обичаше да събере в топла стая много клюкарки, и то най-старите и най-заядливите, и да ги нагости с препечен хляб и подсладено, подправено с канела вино.
На по-старите от шестдесет години той даваше да предат вълна, като им нареждаше да оставят ноктите си по-дълги. И цяло удоволствие бе да слуша къркането, ломотенето на езици, злобните брътвежи, кашлиците и неприятното храчене на тия стари кукумявки, които с куки за плетене под мишница гризяха вкупом честното име на ближния си.
Когато Йос виждаше, че са силно възбудени, хвърляше в огъня някоя четка, която изгаряше и веднага увоняваше въздуха.
Тогава всички баби заговаряха едновременно и всяка обвиняваше другата, че тя е увонила въздуха; всички отричаха и почваха да си дърпат косите, а в това време Йос хвърляше в огъня още няколко четки, а на земята нарязана четина. Когато гъстият дим, вдигнатият прах и яростното сбиване пречеха вече да се вижда какво става, той довеждаше двамина свои слуги, преоблечени като общински пазачи, и те изгонваха бабите с тояги като ято разкрякани гъски.
А Йос разглеждаше бойното поле и намираше парчета от фусти, чорапи, ризи и старешки зъби.
И си казваше доста разтъжен:
— Отиде ми напразно денят. Ни една от тях не си е изгубила езика в бъркотията.
XII
Близо до Майборг Клаас трябваше да мине през една горичка; пътем магарето ядеше тръни; Уленшпигел хвърляше шапката си по пеперудите и веднага я хващаше, без да слиза от магарето. Клаас ядеше резен хляб и смяташе да го намокри в най-близката кръчма. Той чу в далечината някаква камбана и глъчка от много хора, които говорят едновременно.
— Това са някакви поклонници — рече той — и сигурно не са малко. Дръж се добре на магарето, синко, за да не те съборят. Я да идем да видим. Хайде, муленце, по-бързо.
И магаренцето запрепуска.
Когато излизаха от гората, те се смъкнаха към едно плато, заградено откъм западния му стръмен склон с река. На източния му склон се издигаше малък параклис, на покрива на който имаше статуя на Богородица, а при нозете й — два малки изваяни бика. На стъпалата на параклиса се бе изправил един отшелник, който се смееше високо и биеше камбаната, а около него петдесетина въоръжени слуги, всеки със запалена свещ в ръка, свинари, звънари, барабанчици, тръбачи, флейтисти, гайдари и цяла дружина весели другари, които държаха в ръце тенекиени кутии, пълни с железарии; но сега всички мълчаха.
Пет хиляди, а може би и повече поклонници вървяха в гъсти редици по седмина, с шлемове на главите, носеха прясно отрязани зелени тояги. Щом пристигнаха нови, също тъй с шлемове и с тояги, и те с голяма врява се нареждаха зад другите. След това минаваха в редица по седем пред параклиса, за да им благославят тоягите, получаваха от слугите по една свещ и срещу това плащаха по половин флорин на отшелника.