И тяхното шествие беше толкова дълго, че докато свещите на първите изгаряха с фитила, на последните насмалко не угасваха поради многото лой.
И тъй Клаас, Уленшпигел и магарето гледаха смаяни голямото разнообразие от кореми — широки, високи, дълги, шилести, горди, твърди или увиснали отпуснато на естествените си подпорки. И всички поклонници бяха с шлемове.
Някои от тия шлемове като че идеха от Троя и приличаха на фригийски шапчици44 или пък бяха окичени с кичури от червени конски косми; други носеха шлемове с разперени крила, макар че каквито бяха бузести и шишкави, нямаха представа как се лети; най-отдире вървяха ония, които имаха на главите си салати45, но тях дори охлювите не биха погледнали, понеже бяха опърпани.
Ала повечето носеха толкова стари и ръждясали шлемове, сякаш бяха от времето на Гамбривиус46, краля на Фландрия и на бирата, който е живял деветстотин години преди нашия спасител и е носел на главата си вместо шапка кана за бира, за да не би, ако случайно няма чаша, да не може да пие.
Изведнъж зазвъняха, запищяха загърмяха, заудряха, зашумяха, задумкаха, затракаха камбани, гайди, флейти, барабани и железа.
Тая дандания беше сякаш знак за поклонниците: те се обърнаха, застанаха в редици по седем, един срещу друг, почнаха да се предизвикват взаимно, като бутаха в лицата си пламтящите свещи.
Това причини силна кихавица. И зелените тояги се развъртяха и започнаха взаимно да се пердашат — с крака, с глави, с токове, с каквото можеха. Някои се хвърляха срещу противниците си като овни, нахлупили до рамене шлемовете си, и без да виждат, втурваха се напред против седмина разярени поклонници, които ги посрещаха безмилостно.
Други, плачльовци и пъзльовци, се оплакваха от ударите, но докато мълвяха своите жални молитви, две редици от биещи се седморки се нахвърляха светкавично отгоре им, събаряха на земята клетите ревльовци и минаваха отгоре им немилостиво.
А отшелникът се смееше.
Други седморки, струпани като гроздове, се изтърколваха от стръмнината на високата равнина в реката и там пак продължаваха да се бият, без да спре яростта им.
А отшелникът се смееше.
Които бяха останали горе, си избиваха очите и зъбите, скубеха си косите и късаха дрехите и панталоните си.
А отшелникът се смееше и думаше:
— Смелост, драги, който знае да се бие, знае още по-добре да люби. Хубавиците обичат юнаците! Богородице Риндбисбелска, ей тука може да се види кой е истински мъж.
През това време Клаас се беше приближил до отшелника, а Уленшпигел със смях и викове ръкопляскаше на биещите се.
— Отче — рече Клаас, — какво престъпление са извършили тия клети хорица, че са принудени да се бият тъй жестоко?
Но отшелникът не го чу и продължи да вика.
— Мързеливци! Загубихте смелост. Ако юмруците ви са уморени, краката не ви ли държат? Слава богу, ако е за бягане, краката на някои от вас са като на зайците. Кой изкарва искри от кремъка? Огнивото, с което удрят кремъка. Кое може да съживи мъжката сила на старите хора, ако не едно хубаво пердашене, посолено с мъжка ярост?
При тия думи богомолците продължиха да се бият с шлемове, с ръце и крака. Беше страхотна бъркотия, дете дори и Аргус47 със стоте си очи не би могъл да види нищо друго освен прах и крайчеца на някой шлем.
Изведнъж отшелникът удари камбаната. Флейтите, барабаните, тръбите, гайдите, свирките и железата спряха. Това беше сигнал за мир.
Поклонниците прибраха ранените. Между тях имаше мнозина с изплезени, подути от гняв езици. Но езиците си влязоха сами там, дето им е мястото. Най-мъчното беше да се свалят шлемовете на ония, които ги бяха нахлузили чак до раменете си и клатеха глави, но не можеха да ги свалят, също както зелени сливи не падат, ако раздрусаш клона.
Отшелникът им каза:
— Сега нека всеки прочете молитвата „Ave“48 и всички се върнете при булките си. След девет месеца в околността ще има толкова новородени деца, колкото юнаци е имало днес в битката.
И отшелникът запя „Ave“ и всички запяха заедно с него. А камбаната биеше.
После отшелникът ги благослови в името на риндбнебелската Богородица и каза:
— Вървете си с мир!
Те си тръгнаха с викове, блъсканици и песни чак до Майборг. Всички жени, стари и млади, ги чакаха на къщните прагове и те влязоха в домовете си като войници в превзет с пристъп град.
Камбаните на Майборг биеха с все сила; хлапетата свиркаха, викаха и свиреха на rommel-pot.
46
47