Кани, потири, канчета, чаши, бутилки, шишета звънтяха чудодейно. И потоци вино се изливаха в гърлата.
Докато се чуваше тоя звънтеж, а вятърът носеше от време на време до слуха на Клаас песни на мъже, жени и деца, той пак се обърна към отшелника и го запита какво небесно благоволение смятат, че са получили тия хорица чрез това тежко изпитание.
Отшелникът отговори със смях:
— Виждаш ли над покрива на параклиса двете скулптурни фигури на биковете? Те са поставени там в памет на чудото, извършено от свети Мартин, който превърнал два вола в бикове и ги накарал да се бият с рогата си. След това той им търкал муцуните един час и нещо с една свещ и с една зелена тояга.
Знаейки за чудото, аз се снабдих с папско писмо, за което платих скъпо на негово светейшество, и се установих тук.
Оттогава всички кашлящи старчета и шишкави мъже в Майборг и околностите съгласно проповедите ми смятат, че след като са се били здравата със свещта, което значи миропомазване, и с тоягата, което значи сила, ще измолят благоволението на Богородица. Жените изпращат тук своите стари мъже. Децата, които се раждат след това поклонничество, са буйни, смели, свирепи, пъргави и стават много добри войници.
Изведнъж отшелникът каза на Клаас:
— Познаваш ли ме?
— Да — отговори Клаас. — Ти си брат ми Йос.
— Аз съм — отговори отшелникът, — но кое е това човече, което ми се криви?
— Племенникът ти — рече Клаас.
— Каква е според тебе разликата между мен и императора Карл?
— Голяма — отговори Клаас.
— Малка — отвърна Йос, — и двамата вършим едно и също нещо: той кара хората да се избиват взаимно, а аз само да се бият — и всичко това за наша полза и удоволствие.
След това той ги заведе в скита си и там те ядоха и пиха единадесет дни непрекъснато.
XIII
След като се раздели с брат си, Клаас яхна магарето и качи Уленшпигел отзад. Той мина през големия площад на Майборг и видя на групи голям брой поклонници, които, щом го съзряха, разяриха се, размахаха тояги и закрещяха: „Безобразник!“ на Уленшпигел, който, разкопчал гащичките си и вдигнал ризата си, им показваше другото си лице.
Клаас разбра, че заплашват сина му и каза:
— Какво стори, че толкова са се разгневили срещу тебе?
— Татко — отговори Уленшпигел, — аз си седя върху магарето и никому нищо не казвам, а пък те викат, че съм безобразник.
Тогава Клаас го взе пред себе си.
Сега пък Уленшпигел взе да се плези на поклонниците, които се развикаха, почнаха да му сочат юмруци, вдигаха тояги и искаха да удрят Клаас и магарето.
Но Клаас подкара бързо магарето, за да избяга от тяхната ярост, и докато го гонеха, той каза задъхан на сина си:
— Личи, че си роден в много лош ден — седнал си пред мене, не правиш никому зло, а пък искат да те пребият.
Уленшпигел се смееше.
Когато минаваха през Лиеж49, Клаас узна, че сред бедните жители на крайбрежието върлувал голям глад и че са ги поставили под властта на съд, съставен от духовни лица. Те се разбунтували и искали хляб и мирски съдии. Някои били обезглавени или обесени, а други осъдени на изгнание — такова беше тогава снизхождението на господин дьо ла Марк, благия архиепископ.
По пътя Клаас видя изгнаниците, които напускаха тихата Лиежка долина, а по дървесата около града — телата на хората, обесени, защото са били гладни. И той ги оплака.
XIV
Когато се върна у дома си, яхнал магарето и с пълна торба патари, която му бе подарил брат му Йос заедно с един хубав потир от английски калай, в къщицата и празник, и делник имаше пиршества, защото всеки ден ядяха месо и бакла.
Клаас често пълнеше догоре големия потир от английски калай и го изпиваше до капка.
Уленшпигел ядеше за троица и лапаше от паниците като врабец в купчина зърна.
— Гледай — рече Клаас, — той ще изяде май и солницата.
Уленшпигел отговори:
— Ако солницата е направена както нашата от издълбан крайшник хляб, трябва от време на време да се изяжда, защото инак ще завъди червеи.
— Защо избърсваш омазаните си ръце в гащите? — рече Зуткин.
— За да не си измокрям кълките — отговори Уленшпигел.
При тия думи Клаас изпи от потира си голяма глътка бира.
Уленшпигел му каза:
— Защо ти пиеш с тоя голям потир, а аз с такова мъничко канче?
Клаас отвърна: