— Мълчи, дебелако — рече монахът.
— Дебелако? — каза Ламме разярен. — Аз съм Ламме Гудзак, а ти си брат Дигзак, Ветзак, Льогензак, Слокензег, Вулпсзаг — сиреч брат дебел чувал, чувал тлъстини, чувал лъжи, чувал лакомия, чувал похот; под кожата си ти имаш вече четири пръста лой, очите ти не се виждат: Уленшпигел и аз свободно бихме могли да живеем в катедралата на твоя корем! Ти ме наричаш дебелак, а искаш ли огледало, за да погледнеш шкембето си? Аз, аз те храних, паметнико от месо и кости. Аз се бях заклел, че ще плюеш мас, че вместо пот от тебе ще тече мас и че ще оставяш след себе си следи от мас като свещ, която се топи на слънцето. Казват, че дамлата идва, когато се появи седмата гуша; сега ти си стигнал до пет и половина гуши.
След това се обърна към Голтаците.
— Виждате ли го тоя развратник! Това е брат Корнелис Адриансен Мошеникансен от Брюге: там той е проповядвал за някакъв нов свян. Неговата тлъстина е наказанието му: неговата тлъстина е мое дело. Слушайте сега всички вие, матроси и войници: аз ще се разделя от вас, от тебе, Уленшпигел, и от тебе също, малка Нел, за да отида във Флисинген, дето имам имот и дето ще живея с моята злочеста наново намерена жена. Някога вие ми се заклехте, че ще изпълните всичко, каквото бих ви поискал.
— Това е честната дума на Голтаците — казаха те.
— Тогава — каза Ламме — погледнете тоя развратник, тоя брат Адриансен Мошеникансен от Брюге; аз се заклех, че ще го накарам да умре от тлъстини като свиня; направете още по-голяма клетка, карайте го да яде вместо по седем по дванадесет пъти на ден; давайте му тлъста и сладка храна; той е вече като вол, направете го да стане като слон и ще видите, че ще изпълни клетката.
— Ще го угоим — казаха те.
— А сега — продължи Ламме, като се обърна към монаха — казвам сбогом и на тебе, мошенико, когото наредих да хранят по манастирски, вместо да те обесят: расти в тлъстини и върви към дамла!
След това той прегърна жена си Калекен и рече:
— Гледай, ръмжи или мучи, каквото щеш, аз ти я вземам, ти вече няма да я шибаш с пръчки.
Но сега монахът изпадна в ярост и се обърна към Калекен:
— Ти отиваш, значи, плътска жено, в леглото на разврата! Да, ти си отиваш без никаква милост към нещастния мъченик на словото божие, който те просвети в светото блажено небесно послушание. Бъди проклета! Нека никой свещеник да не ти опрости греховете; нека земята изгаря ходилата ти, захарта да ти бъде като сол, говеждото месо — като месо на умряло куче; нека хлябът да ти бъде като пепел, слънцето — като лед, а снегът — адски огън; проклета да бъде утробата ти; децата ти да бъдат отвратителни, да имат маймунско тяло и свинска глава, по-голяма от корема им; нека страдаш, плачеш и стенеш на тоя свят и в другия, в ада, който те очаква, ада с гореща сяра и смола, приготвени за жени като тебе. Ти отблъсна моята бащинска обич: бъди трижди проклета от светата троица, седем пъти проклета от светилниците на кивота; нека покаянието да ти бъде проклятие; причастието — смъртна отрова и в църква всяка плоча да се издига, за да те смаже и да ти каже: „Тая жена е развратница, тя е прокълната, тя е осъдена на вечен огън!“
А радостният Ламме подскачаше от доволство и думаше:
— Тя е била вярна, калугерът сам каза това — да живее Калекен!
Ала тя плачеше и трепереше:
— Махни — каза тя — от мене това проклятие, мъжо. Аз виждам ада. Премахни това проклятие!
— Дигни си проклятието — рече Ламме.
— Няма да го дигна, дебелако — отвърна монахът.
А жената, съвсем бледа и примряла, бе коленичила със скръстени ръце и молеше брат Адриансен.
И Ламме каза на монаха:
— Дигни проклятието си или ще бъдеш обесен и ако от тежината ти въжето се скъса, ще те бесим, докато умреш.
— Ще те бесим, докато умреш — казаха Голтаците.
— Добре — каза монахът на Калекен. — Върви, развратнице, върви с тоя дебелак; върви, дигам проклятието си, но бог и всички светии ще те следят; върви с тоя дебелак, върви.
И млъкна, изпотен и задъхан.
Изведнъж Ламме възкликна:
— Издува се, издува се! Виждам шестата гушка; при седмата дохожда дамлата! А сега — рече той, като се обърна към Голтаците, — оставям те на бога — тебе, Уленшпигел, на бога — вас, всички мои добри приятели, на бога — тебе, Нел, и светото дело на свободата: нищо не мога да направя вече за него.
Сетне той се разцелува с всички и каза на жена си Калекен:
— Хайде, настъпи часът за законната любов.