— Да бъде свален като убиец, който подготвя гибелта на страната — отговориха господата от Генералните щати.
— Той окървави страната чрез херцог Алба и неговите оръдия, чрез Медина Сели, Рекесенс, чрез предателите в държавните и областни съвети; на дон Хуан и на пармския принц Александър Фарнезе той препоръча да действуват с много строга и кървава жестокост, както се вижда от заловените негови писма; той обяви за изгонен от империята господин принц Орански, изпрати трима платени убийци, а утре може да изпрати и четвърти; заповяда да се съградят у нас замъци и крепости; заповяда да изгарят живи мъжете, да заравят живи жените и девойките и наследяваше имотите им: удуши Монтиньи, дьо Берг и други благородници въпреки кралската си дума; уби сина си Карлос; отрови принц Асколи, когото бе накарал да се ожени за дона Ефразиа, бременна от него, за да обогати бъдещото незаконородено с неговите имоти; издаде срещу нас указ, в който обявяваше всички ни за предатели, лишени от живот и имот, и по тоя начин извърши нечуваното досега в една християнска страна престъпление — да смесва невинни с виновни.
— Въз основа на всички закони, права и привилегии да бъде свален — отговориха господата от Генералните щати.
И печатите на краля бяха разчупени.
И слънцето блестеше по земята и морето, позлатяваше узрелите класове, наливаше зърната на гроздето и пръскаше върху всяка вълна бисери, накит за годеницата на нидерландците — Свободата.
После принц Орански186 бе застрелян в Делфит с три куршума в гърдите от четвърти убиец. И тоя умря, верен на своя девиз: „Спокоен сред яростните вълни“.
Враговете му казваха, че за да си отмъсти на крал Филип и тъй като не се надявал да се възцари в южна католическа Нидерландия, той с таен договор я бил предложил на негова светлост Анжуйския херцог. Ала нему не бе дадено да създаде детето Белгия, като се съчетае със Свободата, защото Свободата не обича неестествената любов.
И Уленшпигел и Нел напуснаха флотата.
И белгийската родина стенеше под ярема, окована от предателите.
IX
Беше месецът на узрелите жита; въздухът бе тежък, вятърът — прохладен; жътварите и жътварките можеха спокойно да прибират в нивята, под свободното небе и за свободна земя, житото, посято от тях.
Фрисландия, Дренте, Оверисел, Гелдерн, Утрехт, Северен Брабан, Северна и Южна Холандия; Валхерен, Северен и Южен Бевеланд; Дюйвеланд и Шуен, които съставят Зеландия; всичките брегове на Северно море от Кноке до Хелдер; островите Тексел, Виланд, Амланд, Ширмоник Оог, от Западна Еско до Източен Емс — за всички наближаваше часът на освобождението от испанското иго; синът на Мълчаливия, Морис187, продължаваше войната, Уленшпигел и Нел, запазили своята младост, сила и красота, защото любовта и духът на Фландрия никога не остаряват, живееха спокойно в кулата Неере и чакаха кога след толкова жестоки изпитания ще могат да отидат да раздухват вятъра на свободата над родната им Белгия.
Уленшпигел бе помолил да го назначат комендант и пазач на кулата, като казваше, че има орлови очи и заешки уши и ще може да гледа дали Испанецът няма да се опита да дойде в освободените страни и тогава той ще забие тревога от камбанарията.
Общинският магистрат изпълни молбата му; поради заслугите, които имаше, даваха му по един флорин дневно, по две кани бира, бакла, сирене, сухар и три ливри говеждо месо седмично.
Така че Уленшпигел и Нел живееха двамата много добре; те гледаха с радост в далечината Зеландските острови — ливади, гори, замъци, крепости — и въоръжените кораби на Голтаците, които пазеха бреговете.
Нощем много често се качваха горе на кулата и седнали на площадката, разговаряха за тежките битки и за радостите на любовта — минали и бъдещи. Те виждаха оттам морето, което през това горещо време заливаше с лъчистите си вълни брега и ги отдръпваше, хвърляйки ги върху островите, като огнени призраци. И Нел се плашеше, когато виждаше в блатистите места блуждаещи пламъчета, които, казваше тя, са душите на злочестите покойници. Всички тия места бяха по-рано бойни полета.
Блуждаещите пламъчета изскачаха от блатистите места, носеха се надлъж край язовете и сетне отново се връщаха, сякаш не искаха да изоставят телата, от които бяха излезли.
186
187