И наистина Уленшпигел и Нел видяха на моравата, във въздуха и в небето седем светещи бронзови плочи, които бяха приковани със седем огнени гвоздея. На плочите бе написано:
В бунища мъзгата се ражда и блика, седморката значи и радост, и скръб. Въглен е бил нявга диаманта скъп, учителят глупав, умен ученикът.
Седморката значи и радост, и скръб.
И гигантът вървеше, а след него всички блуждаещи пламъчета, които мълвяха като жътварчета и думаха:
Изведнъж чертите на лицето му се изкривиха, той става по-слаб, тъжен и висок. В едната си ръка държеше скиптър, в другата — меч. Името му беше Високомерие.
Той хвърли Нел и Уленшпигел на земята и каза:
— Аз съм бог.
След това до него се появи една червенолика мома, яхнала коза, с голи гърди, с разтворена рокля и с дързък поглед; нейното име беше Похот; след нея дойде една стара еврейка, която събираше черупки от яйцата на чайките; тя се наричаше Скъперничество; и един лаком, ненаситен монах, който ядеше луканка, тъпчеше се с наденици и непрекъснато дъвчеше като свинята, която беше яхнал; това беше Чревоугодието; след него идеше Мързелът, който тътреше крака, бледен и подут, с угаснал поглед, гонен от Гнева, който го подкарваше с остен. Мързелът беше тъжен, оплакваше се, потънал в сълзи, и падаше на колене от умора; сетне дойде мършавата Завист, с глава на усойница, със зъби на щука, която хапеше Мързела, защото беше в много добро настроение, Гнева — защото беше много буен, Чревоугодието — защото беше много наситено, Похотта — защото беше много червена, Скъперничеството — заради черупките, Високомерието — защото имаше пурпурна дреха и корона. И блуждаещите пламъчета танцуваха наоколо.
И с мъжки, женски и плачливи детински гласове те стенеха и думаха:
— Високомерие, майка на честолюбието, Гняв, източник на жестокост, вие ни убивахте по бойните полета, в тъмниците и стаите за мъчения, за да запазите вашите скиптри и корони! Завист, ти уби в зародиша им много благородни и полезни мисли, ние сме душите на преследвани изобретатели; Скъперничество, ти превърна в злато кръвта на клетия народ, ние сме духовете на твоите жертви; Похот, другарко и сестра на убийството, която роди Нерон, Месалина и крал Филип испански, ти купуваш добродетелта и плащаш на покварата, ние сме душите на мъртвите; Мързел и Чревоугодие, вие мърсите света, вие трябва да бъдете изметени, ние сме душите на мъртвите.
И чу се глас, който изрече:
А блуждаещите пламъчета казаха:
— Огънят — това сме ние, ние сме възмездието за изплаканите сълзи, за народните страдания; възмездие за благородниците, които ходеха на лов за човешки дивеч из своите земи; възмездие за безполезните битки, за проляната в затворите кръв, за изгорените мъже, за живи заровените жени и девойки; възмездие за окованото и окървавено минало; огънят — това сме ние, душите на мъртвите.
При тия думи Седмината се превърнаха в дървени статуи, без да променят с нищо предишния си вид. И един глас каза:
— Уленшпигел, изгори дървото!
И Уленшпигел, се обърна към блуждаещите пламъчета и каза:
— Вие, които сте огънят, изпълнете службата си.
И блуждаещите огньове заобиколиха накуп Седмината, които изгоряха и станаха на пепел.
И протече река от кръв.
От тая пепел излязоха седем други фигури: първата от тях каза:
— Аз се наричах Високомерие, сега се казвам благородна Гордост.
И останалите говориха по същия начин, и Уленшпигел и Нел видяха, че от Скъперничеството излезе Пестеливостта; от Гнева — Буйността; от Чревоугодието — Апетитът; от Завистта — Съревнованието, и от Мързела — Съзерцателността на поетите и мъдреците. А Похотта, яхнала коза, се превърна в хубава жена, чието име беше Любов.