— Не — рече той.
Но тя държеше с треперещите си ръчички своята престилка, подръпваше плата, а сълзите се лееха отгоре и я измокряха.
— Нел — попита я Уленшпигел, — ще се проясни ли скоро времето?
И я погледна, усмихнат любовно.
— Защо питаш? — каза тя.
— Защото, когато е ясно, не падат капки — отговори Уленшпигел.
— Махай се — каза тя. — Върви при твоята хубава дама със сърмената рокля: ти я развесели много добре.
Тогава Уленшпигел изпя:
— Долен човек — рече тя. — Отгоре на всичко ти ми се присмиваш.
— Нел — каза Уленшпигел, — аз съм човек, но не съм долен, защото нашият благороден род, род на помощник-кметове, има на герба си три сребърни кани на фон от тъмна бира. Кажи ми, Нел, наистина ли във Фландрия, когато посееш целувки, жънеш плесници?
— Не ща да приказвам с тебе — рече тя.
— Защо тогава си отваряш устата да кажеш това?
— Яд ме е на тебе — каза тя. Уленшпигел я тупна лекичко по гърба и каза:
— Целунеш ли някое лошо девойче — то почва да ти се надува; натупаш ли го — става нежно. Хайде бъди нежна, миличка, аз те натупах.
Нел се обърна. Той разтвори прегръдки, тя се хвърли на шията му и каза разплакана:
— Ти няма да ходиш вече там, нали, Тил? Но той не можеше да й отговори, тъй като стискаше нейните клети треперещи пръстчета и избърсваше с устните си топлите сълзи, които валяха от очите на Нел като едри капки на бурен дъжд.
XXVIII
По онова време Ганд, благородният град54, отказа да плаща припадащата му се част от налога, който искаше от него Карл, син на града и император. Той не можеше да плати, тъй като бе разорен парично от Карл. Това беше тежко престъпление и императорът реши да отиде сам да го накаже.
Защото на бащиния гръб синовната тояга боли повече от другите.
Франсоа Дългоносия, негов противник, му предложи да мине през Франция. Карл прие и вместо да бъде задържан като пленник, бе чествуван и славословен като император. Владетелите винаги се споразумяват, когато трябва да се подпомагат срещу своите народи.
Карл остана дълго време във Валансиен55, без да показва с нищо, че е разгневен. Ганд, бащата, не се боеше, уверен, че синът-император ще му прости, защото е постъпил правилно.
Карл стигна до стените на града с четири хиляди конници. Придружаваше го Алба56, както и принц Орански. Простият народ и дребните занаятчии искаха да се възпротивят на това синовно влизане и да вдигнат на крак осемдесетте хиляди жители на града и околностите; едрите буржоа се противопоставиха от страх, че простият народ ще вземе надмощие. А Ганд би могъл въоръжен да насече на парченца сина си и четирите му хиляди коня. Но той го обичаше и дори дребните занаятчии отново се изпълниха с упование.
И Карл обичаше града, но го обичаше заради сандъците с пари, които бе получил и които още искаше да получи от него.
Щом завзе Ганд, той постави навсякъде военни постове, а денем и нощем из града сновяха патрули. След това с голяма тържественост той обяви присъдата над града.
Най-личните граждани трябваше да се явят с въже на шията пред неговия престол и да молят за прошка; Ганд бе обявен за виновен в престъпления, за които се плаща най-скъпо; измяна, нарушение на договори, неподчинение, размирици, въстание и оскърбление на величеството. Императорът като бог обяви, че отменя всички привилегии, права, свободи и обичаи, издаде постановление, което засягаше бъдещето: когато неговите наследници приемат властта, трябва да дадат клетва, че няма да се съобразяват с нищо друго освен с Caroline concession57 — т.е. с правото на робство, дадено от него на града.
Той сравни със земята манастира „Сен Бавон“, за да издигне на негово място крепост, отдето лесно би могъл да пробие с гюллета гърдите на своя родител.
Като добър син, който бърза да вземе наследството, той конфискува всички имоти на Ганд, доходи, къщи, оръдия и военни муниции.
Той сметна, че градът е прекалено добре защитен и затова заповяда да съборят Червената кула, кулата при Жабешката дупка, градските порти Браампорт, Стеенпорт, Ваалпорт, Кетелпорт и много други, изработени и скулптирани като скъпоценности от камък.
55
56
57