— Ах, Тил, бъди предпазлив: те ще те изгорят жив — отговори Нел.
— Мене огън ме не хваща — каза Уленшпигел.
И се разделиха, тя — потънала в сълзи, той — тъжен и озлобен.
XXXIII
Когато минаваше през Брюге, той видя на пазара, който става всяка сряда, една жена, развеждана от палача и от слугите му и придружена от голяма тълпа жени, които викаха около нея и изричаха с вой хиляди мръсни хули.
Щом видя, че по горната част на роклята й бяха накачени червени парцали, а на шията й висеше камъкът на правосъдието с неговите железни вериги, Уленшпигел разбра, че тая жена, за да печели, е продавала младите и свежи тела на своите дъщери. Казаха му, че тя се нарича Барбара, че е омъжена за Ясон Дарю и че щяла да бъде развеждана в това облекло от площад на площад, докато я върнат пак на Големия пазар, дето ще я качат на лобното място, вече издигнато за нея. Уленшпигел тръгна подире й заедно с множеството, което крещеше. Когато се върнаха на Големия пазар, качиха я на мястото, вързаха я за един стълб и палачът сложи пред нея снопче трева и буца пръст, което означаваше гроб.
Казаха също така на Уленшпигел, че преди това в тъмницата тя е била бита с камшик.
По-нататък той срещна из пътя си Анри Маришал, нехранимайко-скитник, когото бяха бесили веднъж във владенията на замъка Вест Ипр и още сочеше по шията си белезите от въжето. Спасил се — разправяше той — с това, че когато увиснал във въздуха, прочел една хубава молитва към халската Богородица, така че по някакво истинско чудо, след като съдиите и чиновниците си отишли, въжето, което вече не го стягало, се скъсало, той паднал на земята и така останал жив и здрав.
Но по-късно Уленшпигел узна, че тоя нехранимайко, спасен от бесилото, не бил Анри Маришал и че са го оставили да ходи да пръска лъжата, защото носел грамота, подписана от старшия свещеник на халската катедрала, който виждал, че от тия приказки на Анри Маришал се стичат в църквата му тълпи богомолци и че ония, които рано или късно щяха да отидат на бесилото, му плащат добре. И дълго време още халската катедрала бе наричана „Катедрала на обесените“.
XXXIV
По него време инквизиторите и богословите заявиха за втори път на император Карл, че църквата загива, че нейният авторитет не се зачита и че ако той е спечелил толкова бляскави победи, дължи го на молитвите на католическия свят, който поддържа императорската власт високо на нейния престол.
Един испански архиепископ поиска от него да бъдат отрязани шест хиляди глави или да бъдат изгорени толкова тела, та по тоя начин да се изкорени в Нидерландия средната лютеранска ерес. Негово свето величество отсъди, че това съвсем не е достатъчно.
Така че през където и да минеше клетият Уленшпигел, навсякъде виждаше ужасен само набучени на колове глави, девойки, тикнати в чували и хвърлени живи в реката; мъже, проснати по гръб на колело и удряни с железни пръти, жени, заравяни живи и върху пръстта над тях палача, който скача, за да ги смаже. А изповедниците на ония мъже и жени, които се покайваха предварително, печелеха по дванадесет петачета на душа.
В Лувен той видя как палачите изгориха на клада тридесет лютерани наведнъж, като запалиха огъня с барут за топове. В Лимбург видя как цяла челяд — мъже и жени, дъщери и зетьове — отива на лобното място, пеейки псалми. Само един старец извика, когато гореше.
И Уленшпигел, уплашен и изтерзан, вървеше по злочестата земя.
XXXV
В полето той се отърсваше като птица, като отвързано куче и сърцето му укрепваше сред дървесата, ливадите и ясното слънце.
След като бе вървял три дни, той стигна в околностите на Брюксел, в богатата община Уккле. Когато минаваше край странноприемница Ловджийски рог, привлече го божествената миризма на фрикасе62. Той попита елин млад просяк, който душеше с вдигнат нос и се наслаждаваше от аромата на соса, в чест на кого се кади към небето това празнично благоухание. Просякът му отговори, че братята от ордена „Гуляйджийското лице“63 ще се съберат след вечернята да отпразнуват деня на освобождението на селото, извършено преди години от жените и девойчетата.
Уленшпигел видя в далечината един прът, на върха на който имаше изкуствена птица-мишенка, а наоколо жени, въоръжени с лъкове; той попита да не би сега жените да са станали стрелци.
63