Младият просяк, който вдишваше мириса на соса, отговори, че с тия лъкове през времето на Добрия херцог жените от Уккле изпратили на оня свят повече от сто разбойника.
Уленшпигел искаше да узнае нещо повече, но момъкът му каза, че е гладен и жаден и че докато той не му даде един патар да се нахрани и напие, няма да каже ни дума повече. Уленшпигел го съжали и му даде.
Щом получи патара, момъкът влезе в странноприемницата „Ловджийски рог“, както лисица влиза в кокошарник, и се върна тържествено с половин наденица и голям самун хляб.
Неочаквано Уленшпигел чу приятни звуци от тамбурини и виоли64 и видя голяма група танцуващи жени, а между тях една хубава булка със златна огърлица.
Просякът, доволен и засмян, че се е нахранил, каза на Уленшпигел, че младата хубавица била царицата в стрелбата с лък, казвала се Миетже и била съпруга на уважаемия господин Ренонкел, помощник-кмет в общината. След това поиска от Уленшпигел шест лиара, за да се почерпи. Уленшпигел му даде. И като си хапна и пийна, просякът седна на задника си на припек и почна да си чисти зъбите с нокти.
Когато жените-стрелци съзряха Уленшпигел, облечен като поклонник, завъртяха се на хоро около него и му казаха:
— Добър ден, хубаво поклонниче; отдалеч ли идеш, младо поклонниче?
Уленшпигел отговори:
— Ида от Фландрия, хубавата страна, пълна с влюбени девойчета.
И с тъга си помисли за Нел.
— Какъв грях си извършил? — попитаха го жените и престанаха да играят.
— Не мога да го кажа — той е много голям. Но аз имам и други работи, които съвсем не са малки.
Те се засмяха и го попитаха за какво е трябвало да тръгне и да пътува така — с поклонническа тояга, с просяшка торба и с навървени черупки от стриди.
— Защото — отговори той, като поизлъга — казах, че панихидите са изгодни за свещениците.
— Да, вярващите дават последните си пари за панихиди — отговориха жените. — Но те са полезни за душите на грешниците, които са в чистилището.
— Не знам, никога не съм бил там — отговори Уленшпигел.
— Искаш ли да хапнеш с нас, поклонниче? — каза му най-хубавичката от жените.
— Искам — рече той, — искам да ям с вас, да те изям тебе и всички останали една след друга, защото вие сте царски мръвки, по-сладки за хрускане от жълтунките, дроздовете и бекасите.
— Тогава господ да те нахрани — казаха те. — Тоя дивеч е страшно скъп.
— Като вас, милички — отговори той.
— И тъй да е — казаха те, — ала ние не се продаваме.
— Ами давате ли се? — попита той.
— Даваме бой на нахалниците. Ако искаш да опиташ — ще те бъхтим като гръсти.
— Отказвам се — рече той.
— Ела да ядеш — казаха те.
Той тръгна подире им през двора на странноприемницата, щастлив, че е заобиколен от такива свежи лица. Ала неочаквано видя, че в двора влизат много тържествено — със знаме, с тръба, флейта и тамбурин — братята от „Гуляйджийското лице“, които наистина оправдаваха с тлъстината си веселото име на техния орден. Те го изгледаха любопитно, но жените им казаха, че той е поклонник, че са го намерили на пътя и тъй като неговото лице им се сторило весело като лицата на техните съпрузи и годеници, решили да го вземат да участвува и той в тяхното угощение.
Мъжете казаха, че жените са направили добре и един от тях рече:
— Поклоннико пътешествуващ, искаш ли да пътешествуваш през сосове и фрикасета?
— Ще пътешествувам през тях с бързоходи ботуши — отговори Уленшпигел.
Тъкмо когато щеше да влезе в залата на угощението заедно с тях, той съгледа по пътя за Париж дванадесет слепци. Когато минаха край него, те се оплакаха, че са гладни и жадни и Уленшпигел реши, че те трябва да вечерят днес царски за сметка на старшия свещеник на Уккле в памет на панихидите.
Той се приближи до тях и им каза:
— Ето девет флорина, елате да ядете. Усещате ли мириса на фрикасето?
— Уви! — казаха те. — Усещаме го от половин левга, но без никаква надежда.
— Сега, щом имате девет флорина, ще ядете — рече Уленшпигел. Но не им даде нищо.
— Бог да те благослови — отговориха те.
Уленшпигел ги поведе и те насядаха около една малка маса, а братята от ордена „Гуляйджийското лице“ се настаниха заедно с жените и щерките си около една голяма маса.
Слепите, уверени, че имат девет флорина, казаха гордо на съдържателя:
64