Той реши да ги затвори в кочината и да ги остави там на хляб и вода, докато получи парите, които му дължаха.
— Ако искаш — рече Уленшпигел, — аз ще гарантирам за тях.
— Добре — отговори съдържателят, — но ако някой гарантира за тебе.
Братята от „Гуляйджийското лице“ щяха да сторят това, но Уленшпигел не им позволи, като каза:
— Гарант ще бъде старшият свещеник, аз ще отида при него.
Той си спомни за панихидите, отиде при свещеника и му разправи, че съдържателят на странноприемницата „Ловджийски рог“ бил обсебен от дявола и че приказвал непрестанно само за свини и за слепи, как свините ядели слепите или слепите — свините, в най-различни и нечестиви видове на печено и на фрикасе. И — разправяше той — през време на тия припадъци съдържателят изпочупил всичко в хана, поради което го молеше да отиде и да спаси клетия човек от злия демон.
Свещеникът обеща, но каза, че не може да отиде тутакси — в това време той правеше сметките на църковното настоятелство и се мъчеше да изкара нещо и за себе си.
Уленшпигел видя, че духовникът нямаше търпение да го слуша и му рече, че ще дойде втори път с жената на съдържателя и свещеникът ще й каже лично.
— Елате и двамата — рече свещеникът.
Уленшпигел се върна при съдържателя и му каза:
— Току-що бях при свещеника. Той ще стане гарант за слепите. Докато вие тук ги пазите, нека стопанката ти дойде да идем при него и той ще й повтори онова, което ви казах.
— Иди, жено — рече съдържателят.
Жената и Уленшпигел отидоха у свещеника, който все още пресмяташе, за да изкара някаква печалба и за себе си. Когато тя влезе при него заедно с Уленшпигел, той нетърпеливо направи знак с ръка да си излязат и рече:
— Успокой се, след ден-два ще дойда да помогна на мъжа ти.
И когато наближаваха „Ловджийски рог“, Уленшпигел си каза: „Той ще плати седем флорина и това ще бъде моята първа панихида.“
И той си тръгна; тръгнаха си и слепите.
XXXVI
На следния ден Уленшпигел попадна из пътя сред голямо множество хора, тръгна подире им и скоро узна, че тоя ден бе ден за поклонение в Алземберг.
Той видя бедни стари жени, боси, запътени заднишком, защото някои знатни дами заради опрощение на греховете си им плащаха по един флорин, за да вървят така. От двете страни на пътя доста поклонници ядяха лакомо пържени неща и ги поливаха с тъмна бира под звуците на гъдулки, виоли и гайди. А парата от вкусните яхнии възлизаше към небето като приятен тамян от гозби.
Но имаше и други поклонници — прости, бедни, жалки, които получаваха по шест петачета от църквата, за да вървят заднишком.
Едно дребно плешиво човече, ококорено, с диво лице, скачаше заднишком подир тях и си мърмореше молитви.
Уленшпигел поиска да разбере защо то подражава на раците и затова отиде пред него и смеейки се, почна и той да подскача. Гъдулките, флейтите, виолите и гайдите, жалбите и тихата глъчка на поклонниците бяха музиката на тоя танц.
— Дяволски сине — рече Уленшпигел, — защо си се разскачал тъй? Да не би да искаш без друго да паднеш?
Човекът не отговори и продължи да мърмори молитвите си.
— Да не би да искаш — рече Уленшпигел — да преброиш крайпътните дървета? Няма ли да преброиш и листата им?
Човекът, който четеше в това време Верую, направи знак на Уленшпигел да млъкне.
— Да не би да си се побъркал внезапно — рече Уленшпигел, като все така скачаше, — та си тръгнал да вървиш заднишком, не както другите? Ала който се опитва да получи разумен отговор от луд човек, сам не е с ума си. Не е ли тъй, оскубан господине?
Човекът пак не отговори и Уленшпигел продължи да скача, но почна да прави такъв шум с подметките си, че пътят закънтя като дървен сандък.
— Да не би да сте ням, господине? — рече Уленшпигел.
— Ave Maria — рече човекът, — gratia plena et benedictus fructus ventris tui Yesus67.
— Или пък сте глух? — каза Уленшпигел. — Ще видим: казват, че глухите не чуват нито хвалби, нито хули. Я да видим от какво са тъпанчетата на ушите ти — от кожа или от пиринч: да не мислиш ти, фенер без свещ, подобие на пешеходен, че приличаш на човек? Това може да бъде, когато почнат да правят хората от стари парнали. Ами че такъв жълт сурат и такава оскубана глава могат да се видят само по бесилките. Не са ли те бесили някога?
67
Радвай се, Мария благодатна, и да бъде благословен плодът на твоята утроба Исус. — Б.пр.