Синко, ти често си грешил, когато си скитал като лошите момчета по широките друмища; не бива да правиш вече това, чедо, нито да оставяш сама в къщи тъжната вдовица, защото си мъж и си длъжен да бъдеш нейна закрила и опора. (Глава 33)
Вътрешното възмъжаване на доскорошния скитник напомня лайтмотив на епична симфония, където тонът се извисява в непрекъснато кресчендо и завършва с разтърсваща сцена, когато майката съшива торбичката от червена и черна коприна, слага в нея пепелта от сърцето на изгорения като еретик баща и я окачва на врата на сина си.
Нека тая пепел, която е сърцето на мъжа ми, тоя червен цвят, който е неговата кръв, и тоя черен, който е неговата жалейка, бъдат винаги на гърдите ти, както огънят на отмъщението срещу палачите. (Глава 75)
След този патетичен финал логическата развръзка идва от само себе си:
„Пепелта на Клаас удря гърдите ми; аз искам да спася Фландрия“ (глава 85) — провиква се бъдещият „Велик хьоз“, който трябва да мине през кладата на своя баща и гроба на своята майка, за да се увери, че злото е хилядоглав змей, чиито глави се налага да бъдат отсечени една по една.
В следващите четири книги, внушителни табла на сраженията между испанци и фламандци, Шарл дьо Костер се е освободил от старинното предание на шегобиеца Уленшпигел. Някогашният скитник, волен ловец на приключения, се превръща в символ на фламандския дух. Той се сражава последователно в редовете на горските и водните хьози, или „голтаци“, както ги е нарекъл българският преводач.
Аз съм Голтак. Искам да видя поробителите на Нидерландия мъртви и изядени от червеите. (Глава 8, книга 2)
Едва ли може да се намери по-красноречив херолд на този повик от сина на въглищаря, излязъл из недрата на народа.
Шарл дьо Костер избира за свои главни герои не благородници, които само ръководят въстанието и някои от които като граф Егмонт или граф Хорн заплащат с главите си. За автора основен двигател на историята е народът.
Успоредно с Уленшпигел дьо Костер създава два незабравими образа: това са чревоугодникът Ламме Гудзак и непорочната Неле.
Ламе Гудзак (името означава: „ламме“ — агне; „гудзак“ — добър чувал) е сатирично олицетворение на вродения стремеж у фламандеца към материално благополучие. Ала независимо от слабостта си към пищните трапези Ламме Гудзак е пламенен родолюбец и воюва не по-малко храбро от Уленшпигел срещу испанските натрапници.
Чистата Неле е една от най-обаятелните женски фигури в цялата белгийска литература и има общи черти с Дантевата Беатриче. Най-красивата похвала на тази достойна дъщеря на Фландрия е завършекът на книгата:
Може ли да се погребе Уленшпигел — духът, и Неле — сърцето на Майка Фландрия? Тя също може да заспи, но да умре — никога!
Шедьовърът на Шарл дьо Костер синтезира чрез своя френски език и своята фламандска тематика белгийската душевност, плод на историческите превратности и географската общност. Затова не е възможно да се говори за белгийска литература, без да се изтъкне на предно място „Легендата за Тил Уленшпигел“.
Предговор от Бухала
Господа художници, многоуважавани господа издатели, господин поет3, имам дави направя няколко бележки по повод вашето първо издание. Как е възможно! В тая грамадна книга, в тоя слон, който вие, осемнадесет души, се опитахте да тласнете към славата, не намерихте и най-мъничко място за птицата на Минерва, за мъдрия бухал, за благоразумния бухал! В Германия и в тая толкова обичана от вас Фландрия аз пътувам непрекъснато, кацнал върху рамото на Уленшпигел, който се нарича тъй само защото неговото име значи бухал и огледало, мъдрост и комедия, Uyl en Spiegel. Казват, че жителите на Дамме, дето е роден той, за по-кратко и по навика да произнасят у вместо уи произнасят Уленшпигел. Тяхна си работа.
Вие сте измислили тълкование. Ulen вместо Ulieden Spiegel — ваше огледало, ваше, селяни и благородници, управлявани и управляващи, огледало на глупостите, на смешните неща и на престъпленията на цяла епоха. Остроумно, но безразсъдно. Никога не бива да се къса с традицията.
Вие може би сте сметнали чудновата мисълта: мъдростта да бъде символизирана в една тъжна и смешна птица, според вас педант с очила, панаирджийски палячо, приятел на мрака, който лети беззвучно и убива както смъртта, без да са чули приближаването му? Ала всъщност вие приличате на мене, вие, лицемерни хорица, които ми се надсмивате. И между вашите нощи има такива, в които кръвта е шуртяла под ударите на убиец с плъстени подметки, за да не се чува приближаването му. Не е ли имало и във вашата собствена история бледни утринни дрезгавини, които са озарявали със своята мътна светлина каменната настилка, покрита с трупове на мъже, жени и деца? От какво живее вашата политика, откак управлявате света? От кръвопролития и убийства.
3
Първото издание на „Легендата за Уленшпигел“, излязло през 1867 година, е било илюстрирано от петнадесет художници. Като се прибавят към тоя брой двамата съдружници-издатели и авторът на „Легендата“, стават осемнадесет души, за които се говори няколко реда по-долу.