Аз, бухалът, грозният бухал, убивам, за да се храня, за да храня малките си, но никога не убивам заради самото убийство. Ако ме укорите, че изхрусквам цяло гнездо птичета, нима аз не мога да ви укоря, че вие избивате всичко живо? Вие написахте книги, в които трогателно разправяте за бързото летене на птиците, за тяхната любов, за красотата им, за изкуството им да свиват гнезда и за страховете на майките, когато имат малки, но веднага след това обяснявате с какъв сос трябва да се поднасят те на трапезата и през кои месеци от годината могат да се готвят най-тлъсти гозби от тях. А аз — опазил ме бог — не пиша книги, но ако пишех, бих казал, че когато не можете да изядете птицата, изяждате гнездото само за да има какво да дъвчете.
Колкото до тебе, поете неразумен, ти щеше да спечелиш, ако ме вмъкнеше в произведението си, от което поне двадесет глави са мои, другите оставям да бъдат твоя собственост. Все пак това е най-малкото — да бъдеш пълен господар на глупостите, които печаташ. Поете креслив, ти удряш наляво и надясно върху ония, които наричаш палачи на родината си, ти приковаваше Карл V и Филип II върху позорния стълб на историята; ти не си бухал, не си благоразумен. Знаеш ли дали в тоя свят няма и днес някой Карл или Филип II? Не се ли страхуваш, че внимателната цензура ще намери в утробата на твоя слон загатвания за някои именити съвременници? Защо не оставяш да спят спокойно в гробовете си тоя император и тоя крал? Защо лаеш срещу такива величия? Кой каквото търси, това ще намери. Има хора, които по никакъв начин няма да ти простят, а пък и аз не ти прощавам, че смущаваш моето буржоазно храносмилане.
Защо така упорито противопоставяш един ненавиждан крал, жесток още от детинството си — та нали той е човек, — на фламандския народ, който искаш да ни представиш като героичен, веселяк, честен и работлив? Кой ти каза, че тоя народ е бил добър, а кралят е бил лош? Аз бих могъл много изкусно да ти докажа обратното. Твоите главни действуващи лица са всички или глупци, или луди: твоят нехранимайко Уленшпигел грабва оръжието заради свободата на съвестта; баща му Клаас е жив изгорен, защото е защищавал религиозните си убеждения; майка му Зуткин се терзае и умира от последиците на мъченията, защото е искала да запази известно състояние за сина си; твоят Ламме Гудзак върви през живота направо, сякаш в тоя свят ти стига да бъдеш само добър и честен; твоята малка Нел, за която не може да се каже нищо лошо, цял живот обича само един човек… Де има днес такива неща? Аз бих те съжалил, ако не ме караше да се смея.
Все пак трябва да призная, че покрай тия смешни хора има няколко лица, които много ми допадат: твоите испански войскари, твоите монаси, които горят народа, твоята Жилина, шпионка на инквизицията, твоят скъперник-рибар, доносчик и върколак, твоят благородник, който се превръща нощем на дявол, за да съблазни някоя глупачка, и най-вече тоя хитрец Филип II, който, за да се сдобие с пари, накарал да изпочупят иконите в църквите, та да наложи наказание за бунта, който сам изкусно е подготвил. Това, разбира се, е най-лесно да се направи, когато ще наследиш оня, когото убиваш.
Но струва ми се, че говоря нахалост. Ти може би не знаеш какво значи бухал. Ще ти кажа.
Бухал е оня, който пръска скритом клевети срещу неприятните нему хора и когато поискат от него да понесе отговорността за думите си, възкликва благоразумно: „Аз не твърдя нищо, казаха ми.“ Той знае много добре, че тия, които са му „казали“, са неуловими.
Бухал е оня, който се вмъква в почтено семейство, представя се като кандидат за женитба, излага девойката, взема в заем пари, не всякога плаща дълга си и изчезва, когато няма какво повече да взема.
Бухал е политикът, който си слага маска на свобода, на чистота, на обич към човечеството и един ден без предупреждение прерязва тихичко гърлото на някой човек или на някой народ.
Бухал е търговецът, който подправя виното си, фалшифицира хранителните си продукти и причинява несмилаемост вместо добро храносмилане и ярост вместо веселие.
Бухал е оня, който краде сръчно, без да могат да го хванат за яката, който защищава лъжата срещу истината, съсипва вдовицата, ограбва сирачето и тържествува затлъстял, както другите тържествуват окървавени.