Бухал или женски бухал — както щеш, без игра на думи — е оная, която продава прелестите си, покварява сърцата на най-добрите младежи, като казва, че така им помага да се развият, и ги оставя без петак в калта, дето ги е завлякла.
Ако тя понякога е тъжна, ако си спомня, че е жена, че би могла да бъде майка — аз не я признавам. Ако пък, уморена от това си съществуване, тя се хвърля във водата — тя е безумна, недостойна да живее.
Огледай се наоколо, провинциални поете, и преброй, ако можеш, бухалите в тоя свят; помисли дали е благоразумно да нападаш, както правиш, Силата и Коварството, тия царици-бухали. Съсредоточи се в себе си, кажи своето Mea culpa и моли на колене за прошка.
Все пак със своята смахната доверчивост ти ме интересуваш; така не въпреки моите познати навици аз те предупреждавам, че ще разкрия веднага строгостта и смелостта на твоя стил на моите побратими в литературата, които са силни с перата, с клюновете и с очилата си, благоразумни и педантични хора, те знаят по най-любезен начин, най „както е прилично“, да разправяте големи церемонии на младежите любовни истории, които не произхождат само от Цитера и кои то в един час могат да покварят неусетно и най-упоритата Агнеса. О, дързък пое те, който толкова много обичаш Рабле4 и старите майстори, тия хора имот това предимство пред тебе, че от желание да излъскат френския език в края на краищата съвсем ще го изтъркат.
Бубулус Буб
Книга първа
I
Уленшпигел, син на Клаас, се роди в град Дамме5, във Фландрия6, когато май разпукваше пъпките на глога.
Съседката Катлин, която бабуваше на родилките, го пови в топли пелени и като погледна главата му, посочи върху нея една ципа.
— Роден с риза, късметлия! — рече весело тя.
Но веднага изохка, като показа едно черно петънце върху рамото на детето, и рече плачливо:
— Уви, това е черният белег от пръста на дявола.
— Мигар господин Сатаната — обади се Клаас — е станал толкова рано, че е имал вече време да отбележи със знак сина ми?
— Той не си е лягал още — каза Катлин, — защото петелът едва сега събужда кокошките.
Сложи детето в ръцете на Клаас и излезе.
След малко зората проби нощните облаци, лястовиците захвърчаха с цвъртене ниско над ливадите и слънцето показа на кръгозора своето пурпурноослепително лице.
Клаас отвори прозореца и рече на Уленшпигел:
— Сине, роден с риза, ето Царя-Слънце, който иде да поздрави земята на Фландрия. Погледни го, когато ще можеш да виждаш, а по-късно, когато някое съмнение те омотае и не знаеш какво да сториш, за да постъпиш добре, помоли го да ти даде съвет; то е светло и топло; бъди чистосърдечен, както то е светло, и добър, както то е топло.
— Клаас, мъжо — рече Зуткин, — ти проповядваш на глух; ела, синко, да си пийнеш.
И майката приближи до новороденото своите хубави, сътворени от природата бутилки.
II
Докато Уленшпигел пиеше от тях, всички птичета в полето се пробудиха.
Клаас, който връзваше сноп дърва, гледаше как булката му даваше гръдта си на Уленшпигел.
— Жено — рече той, — имаш ли достатъчно запас от това хубаво мляко?
— Кърчазите са пълни — каза тя, — но за да бъда щастлива, това не ми стига.
— Как можеш да се оплакваш в такъв радостен час!
— Мисля си — каза тя, — че в кесията, която виси там на стената, няма пукната пара.
Клаас взе кесията; но колкото и да я разтърсваше, не чу приятния звън на пари. Той се смути. Все пак поиска да ободри булката си и каза:
— За какво се тревожиш? Нали в раклата е баницата, която вчера ни донесе Катлин? Та не виждаш ли там и голям къс говеждо месо, от което детето ще има хубаво мляко поне три дни? Ами тая торба с бакла, пъхната в ъгъла, глад ли предвещава? Това каче с масло да не би да ми се привижда? И тия ябълки, наредени на тавана като войници със знамена, по единадесет в редица, да не са призраци? Ами това буре-шишко с бира от Брюге, в което е затворено нашето подкрепително питие, не ти ли говори, че ще си сръбнем?
— Когато занесем детето за кръщаване — каза Зуткин, — трябва да дадем два патара7 на свещеника и да имаме един флорин8 за гощавката.
Тъкмо в това време влезе Катлин с голяма китка билки и рече:
— Нося на роденото с риза дете горски бучиниш, който предпазва човека от плътски грехове; копър, който пропъжда сатаната…
4
6
8