— Нямаш ли — попита Клаас — билка, която привлича флорините?
— Не — каза тя.
— Тогава — рече той — ще отида да видя дали няма да намеря в канала.
Той излезе с въдицата и мрежата си, уверен, че няма да срещне никого, защото имаше още един час до oosterzon, което във Фландрия ще рече шест часа сутринта.
III
Клаас отиде до канала на Брюге9, недалеч от морето. Там той закачи стръв на въдицата си, метна я във водата и постави мрежата. На отсрещния бряг едно добре облечено момченце спеше като пън върху купчина миди.
Шумът, вдигнат от Клаас, го събуди и то понечи да бяга, страхувайки се да не би да е някой общински пазач, дошъл да го изгони от леглото му и да го заведе в полицията, задето скита въпреки забраната.
Но то се успокои, като позна Клаас, който му извика:
— Искаш ли да спечелиш шест лиара10? Подгони рибата насам!
При тия думи момченцето, което имаше вече малко, издуто тумбаче, нагази във водата и като взе един изресил стрък от високите тръстики, подгони рибата към Клаас.
Когато свърши риболова, Клаас измъкна въдицата и мрежата си, тръгна по бента и отиде при момченцето.
— Тебе те казват — рече той — Ламме, това е кръщелното ти име, а презимето ти е Гудзак11 поради добродушието ти; ти живееш на улица „Херон“, зад църквата „Света Богородица“. Я какъв си малък и добре облечен, бива ли така да спиш на публично място?
— Ах, господин въглищарю — отговори момченцето, — в къщи имам сестра, година по-малка от мене, която при най-малкото спречкване ме налага с юмруци. Но аз, господин въглищарю, не смея да й отвърна, да я напердаша, защото ще я заболи. Снощи на вечеря бях много гладен и обирах с пръсти по дъното на паницата ястието от говеждо с бакла, от което искаше да яде и тя. А то не стигаше само за мене. Когато видя, че аз се облизвам, тъй като сосът беше много вкусен, тя побесня и с все сила ми удари такива плесници, че избягах от къщи пребит.
Клаас го попита какво са правили баща му и майка му, когато е получавал тия плесници.
Ламме Гудзак отговори:
— Баща ми ме удряше по едното рамо, а майка ми — по другото и ми викаха: „Отвърни й, страхопъзльо!“ Ала аз не исках да бия момиче и избягах.
Изведнъж Ламме побледня и цял затрепера.
Клаас видя, че към тях идеше една едра жена и заедно с нея едно слабо момиченце, наглед много зло.
— Ах — рече Ламме, като се хвана за панталоните на Клаас, — майка ми и сестра ми са тръгнали да ме търсят. Защитете ме, господин въглищарю!
— Чакай — каза Клаас, — най-напред вземи тези седем лиара за труда си и да отидем да ги посрещнем без страх.
Когато двете жени видяха Ламме, изтичаха към него и се нахвърлиха и двете да го бият — майката, защото се беше тревожила за него, а сестрата — защото беше свикнала с това.
Ламме се криеше зад Клаас и викаше:
— Спечелих седем лиара, спечелих седем лиара! Не ме бийте!
Майката почна да го прегръща, а момиченцето се опитваше да отвори насила ръцете на Ламме, за да вземе парите му. Но Ламме викаше:
— Те са мои, няма да ти ги дам.
И стискаше пестници.
Клаас веднага хвана за ушите момиченцето, раздруса го и му каза:
— Ако почнеш пак да се караш с брат си, който е добър и кротък като агне, ще те пъхна в една черна дупка сред въглищата и там не аз, а червеният дявол от пъкъла ще ти дърпа ушите и ще те разкъса на парчета със своите големи нокти и със зъбите си, които са като вилици.
При тия думи момиченцето не посмя вече да погледне Клаас, нито се приближи до Ламме, а се скри зад роклята на майка си. Но щом влязоха в града, то почна да крещи наляво и надясно:
— Въглищарят ме би; той крие дявола в зимника си.
Все пак тя вече не биеше Ламме; но тъй като беше по-едра, караше го да работи вместо нея. Кроткият глупак драговолно вършеше всичко.
Пътем Клаас продаде, както и друг път, уловената риба на един чифликчия. Когато се прибра в къщи, той каза на Зуткин:
— Виж какво намерих в коремите на четири щуки, на девет шарана и на цяла кошница змиорки.
И хвърли на масата два флорина и един патар.
— Защо не ходиш всеки ден на риба, мъжо? — попита го Зуткин.
Клаас отговори:
— За да не попадна аз самият като риба в мрежата на общинските пазачи.
IV
В Дамме наричаха Клаас, бащата на Уленшпигел, въглищаря. Клаас беше чернокос, с блестящи очи и кожа, черна като въглищата, които продаваше, освен в неделя и празнични дни, когато в къщурката имаше сапун в изобилие. Той беше дребен, набит, як и имаше весело лице.
11