Когато свършеше дневната си работа и тръгнеше привечер по пътя за Брюге към някоя кръчма, за да изплакне измърсеното си от въглищата гърло, всичките жени, излезли на портите си, за да подишат вечерната хладина, му викаха приятелски:
— Добър вечер и сладка бира, въглищарю.
— Да ви даде господ добро и мъж, който си отваря очите — отговаряше Клаас.
Девойките, които се връщаха на групи от полето, му препречваха пътя и думаха:
— Какво ще ни дадеш, за да те пуснем да минеш: червена панделка или златен чапраз, кадифени пантофки или пък един флорин за кесията?
Клаас хващаше някоя от тях през кръста, целуваше я по бузите или по шията, според това коя част от младото тяло беше по-близо до устните му, и казваше:
— Останалото, девойчета, останалото искайте от възлюблените си.
И те си отминаваха, залени от смях.
Децата познаваха Клаас по дебелия му глас и по тропота на обущата му. Те изтичваха при него и му казаха:
— Добър вечер, въглищарю.
— Дал ви господ добро, ангелчета — отговаряше Клаас; — но не се приближавайте до мене, защото ще ви направя арапчета.
Ала въпреки това децата не се страхуваха и се приближаваха. Тогава той хващаше някое от тях за дрешката, натъркваше с черните си ръце свежата му муцунка, засмиваше се и го пускаше да си иде за голяма радост на останалите.
Зуткин, жената на Клаас, беше добра булка, ранобудна като зората и работлива като мравка.
Тя и Клаас обработваха заедно имота си и се впрягаха като волове в ралото. Ралото се влачеше мъчно, но още по-мъчно биваше с браната, когато тя трябваше да разравя със своите дървени зъби коравата земя. И все пак те вършеха това с леко сърце, пеейки някоя старинна песен.
И макар че земята биваше корава, макар че слънцето ги пронизваше с най-горещите си лъчи, макар че, за да влекат с подгънати колене браната, трябваше да пресилват кръста си — когато се спираха и Зуткин обръщаше към Клаас своето кротко лице, а Клаас целуваше това огледало на нейната нежна душа, те забравяха голямата си умора.
V
Предната вечер пред кметството глашатаят бе оповестил, че тъй като императрицата, съпруга на император Карл12, е бременна, трябва да се четат молитви за скорошното й освобождаване.
Цяла разтреперана, Катлин отиде у Клаасови.
— От какво си толкова разстроена, сватя? — попита Клаас.
— Ах! — отговори тя бързо и отсечено. — Нощес призраци косяха хората, както косачи тревата. Заравяха живи девойки! Върху труповете им танцуваше палачът. От девет месеца кървавият камък сълзи кръв, нощес се пръсна.
— Смили се над нас, господи боже — простена Зуткин. — Смили се над нас, това е лоша поличба за Фландрия.
— Ти видя ли го с очите си, или сънува? — попита Клаас.
— С очите си — рече Катлин.
Цяла побледняла и разплакана, Катлин продължи да разправя:
— Две деца се родиха — едното в Испания, инфантът13 Филип14, а другото във Фландрия, синът на Клаас, който по-късно ще бъде наречен Уленшпигел. Филип, роден от Карл V15, убиеца на нашата страна, ще стане палач. Уленшпигел ще бъде голям майстор на шеги и на младежки лудории, но сърцето му ще бъде добро, тъй като негов баща е Клаас, сърдечният работник, който знае доблест — но, честно и кротко да изкарва прехраната си. Император Карл и крал Филип ще минат през живота, вършейки зло с войни, непосилни данъци и други престъпления. Клаас, който работи през цялата седмица и живее честно и почтено, който върши своя тежък труд със смях вместо със сълзи, ще бъде образец за добрите работници във Фландрия. Уленшпигел, който ще остане вечно млад и никога няма да умре, ще върви през света, без да се установи някога на едно място. Той ще бъде и селяк, и благородник, и живописец, и скулптор, всичко заедно. И ще ходи по света, възхвалявайки хубавите и добри неща и гаврейки се открито с глупостите. Благороден народе на Фландрия, Клаас е твоята смелост, Зуткин — твоята храбра майка, Уленшпигел — твоят дух; една млада и хубавичка девойка, другарка на Уленшпигел и безсмъртна като него, ще бъде твоето сърце, а един голям шишко, Ламме Гудзак — твоят стомах.
Горе ще стоят народните изедници, долу — жертвите; горе осите-хайдути, долу — работливите пчели, а в небето от раните Христови ще тече кръв.
12
Съпругата на император Карл V — Изабела, дъщеря на Мануел, крал на Португалия (от 1495 до 1521 г.)
13
15