И като каза това, Катлин, добрата магьосница, заспа.
VI
Занесоха да кръщават Уленшпигел; изведнъж рукна пороен дъжд и го измокри цял. Това беше първото му кръщение.
Когато го внесоха в църквата, клисарят, който бе и учител, каза на кръстника и кръстницата, на бащата и майката да застанат около купела и те застанаха.
Но на свода над купела имаше дупка, пробита от един зидар, за да може да окачи лампата в една звезда от позлатено дърво. Зидарят, като видя отгоре кръстника и кръстницата, изправени вдървено около купела, който бе още закрит с капака, изля за пакост през дупката на свода една кофа вода, която плисна върху капака и пръсна наоколо. И измокри най-много Уленшпигел. Това беше неговото второ кръщение.
Дойде свещеникът и те му се оплакаха, но той им каза да не се маят и че това е станало случайно. Уленшпигел се разрита силно, защото водата го бе измокрила. Свещеникът го кръсти със сол и вода и му даде името Тилбер16, което ще рече „бързоподвижен“. Това бе третото му кръщение.
Когато излязоха от църквата, те отидоха в насрещната улица „Лонг“ и влязоха в кръчмата Броеница от бутилки17, дето една кана за бира изобразяваше „Веруюто“. Изпиха там седемнадесет пинти18, а може би и повече. Защото във Фландрия измокрените хора се сушат най-добре по тоя начин: запалват огън от бира в корема си. И това бе четвъртото кръщение на Уленшпигел.
Когато тръгнаха да се връщат в къщи и вървяха зигзагообразно из пътя, с глави по-тежки от телата им, стигнаха до едно мостче над локва. Катлин, която беше кръстницата и носеше детето, се препъна и падна в калта заедно с Уленшпигел. Това бе петото негово кръщение.
Измъкнаха го от локвата, изкъпаха го с топла вода в къщата на Клаас и това беше неговото шесто кръщение.
VII
В същия ден по случай рождението на сина си негово свето величество император Карл реши да устрои големи празненства. Също като Клаас той реши да отиде на риболов, но не на канал, а в кесиите на своите народи. Тъкмо оттам царските въдици измъкваха разни златни и сребърни монети и всички тия чудодейни риби се превръщаха по волята на рибаря в кадифени рокли, скъпи накити, изискани вина и префинени ястия. Защото най-богатите с риба реки не са тези, дето има най-много вода.
Като свика съвета си, негово свето величество реши риболовът да стане по следния начин:
Негово височество инфантът ще бъде занесен на кръщаване между девет и десет часа; за да изразят радостта си, жителите на Валядолид19 ще се веселят и танцуват през цялата нощ на свои разноски и ще хвърлят на Големия площад свои пари за бедните.
На пет кръстопътя ще има по един голям фонтан, отдето ще тече до зори силно вино, платено от града. На други пет кръстопътя ще бъдат наредени по дъсчени сергии луканки, колбаси, хайвер, наденици, говежди езици и разни други меса, също за сметка на града.
По пътя, дето ще мине шествието, жителите на Валядолид ще издигнат пак на своя сметка многобройни триумфални арки, които да представят алегорично мира, благоденствието, изобилието, щастието, както и всякакви други небесни дарове, с които населението е било обсипано през царуването на негово свето величество.
Най-сетне освен тия мирни арки ще бъдат издигнати още няколко други, дето ще се нарисуват с ярки бои не толкова благи символи на властта като например: орли, лъвове, копия, алебарди20, пики с огнени езици накрая, аркебузи21 с куки, топове, фалконети, мортири22 с широки дула и други оръдия23, които показват образно силата и военното могъщество на негово свето величество.
Колкото до осветлението в църквата на гилдията24 на свещолеярите ще бъде позволено да изработят безплатно повече от двадесет хиляди свещи, неизгорелите угарки, от които ще се предадат на църквата.
Всички останали разходи ще бъдат доброволно поети от императора, който с това иска да покаже доброто си желание да не обременява много своите народи.
Тъкмо когато общината се готвеше да изпълни тия заповеди, от Рим25 дойдоха тъжни известия. Принц Орански26, херцог д’Алансон27 и Фрюндсберг28, императорски военачалници, бяха нахълтали в светия град и бяха разрушили и ограбили църкви, параклиси и къщи, без да пощадят никого — нито свещеници, нито монахини, нито жени и деца. Бяха пленили Светия отец. Грабежите продължаваха вече цяла седмица, без да спрат, и райтери29 и ландскнехти30 вилнееха в Рим31, замаяни от преяждане и пиене, размахваха оръжия и търсеха кардиналите32, като казваха, че така ще им изрежат кожата, та да не могат никога да станат папи. Други бяха вече изпълнили тая закана и се разхождаха гордо из града, на гърдите с броеници, които наброяваха двадесет и осем, може би и повече зърна, големи колкото орехи и целите в кръв. Някои улици бяха като червени потоци, в които лежаха оголените трупове на мъртвите.
16
17
24
25
26
27
28
31
Разгромяването на Рим станало през май 1527 година. По политически съображения Карл V се отнесъл свирепо с протестантите в Нидерландия, но сключил съюз с тях в Германия.
32