7. Това споразумение влиза в сила в мига, когато двете страни сложат подписа си под двата екземпляра на настоящия договор.
Гр… Дата…
Отляво вече лежеше подписът на господин Лефует. Тим реши, че този договор е съвсем редовен. Той извади една огризка от молив и се накани да го подпише, но господин Лефует му попречи.
— Трябва да се подпише с мастило — каза той и му подаде автоматична писалка, която изглеждаше да е от чисто злато, а на пипане беше странно топла, сякаш бе напълнена с топла вода.
Но момчето не забеляза нито златото, нито топлината на писалката. Той мислеше само за своето бъдещо богатство и смело сложи името си под двата документа. Подписа с червено мастило.
Едва се бе случило това, и господин Лефует започна да се смее по най-очарователния начин и му каза „благодаря“. Тим отвърна „моля, моля“ и също се опита да се засмее, но не успя да постигне дори и една съвсем мъничка усмивка. Устните му се стиснаха една върху друга въпреки волята му и устата му се превърна в тънка черта.
Господин Лефует взе сега единия екземпляр от договора, сгъна го на четири и го сложи във вътрешния джоб, а другия подаде на Тим с думите:
— Пази го добре. Ако някой поради небрежност от твоя страна види договора, ще се смята, че си нарушил задължението за пазене на тайна. И навярно ще си имаш доста неприятности.
Тим кимна, сгъна договора и го напъха под хастара на шапката си, който от едната страна се беше отпрал.
Карираният господин сложи на масата две монети по пет марки и рече:
— Това ще бъде основният камък на твоето богатство.
И отново се засмя със смеха на Тим. А после изведнъж се разбърза. Повика сервитьорката, плати, стана и като избъбри бегло „Желая ти щастие, момче“, се отдалечи.
Тим трябваше сега да побърза, защото последното надбягване бе вече обявено. Той изтича към гишето, поиска си един фиш и без много-много да размисля, заложи на коня с името Мавриция II. Ако договорът, който лежеше в шапката му, беше верен, конят трябваше да спечели.
Мавриция II спечели.
Тим, който този път беше заложил десет марки, получи неколкостотин марки печалба, които сложи скришом в левия джоб на якето си. После бързо напусна хиподрума.
Пета кола
Вечерен разпит
Чак вън, пред портите на хиподрума, Тим опипа внимателно джоба си. Когато хартията прошумоля, сърцето му затупа сякаш чак в гърлото му. Той, Тим Талер, беше богат човек! Можеше да поръча надгробен паметник за баща си. Можеше да изплати дълга на госпожа Бебер. Можеше да купи нещо на мащехата и Ервин, а ако поискаше, можеше да се снабди и с една тротинетка. С клаксон и балонни гуми!
За да се порадва на щастието си, Тим се отправи пеша за към къщи. Щеше му се да купи пътем нещо за мащехата, но в неделя магазините бяха затворени.
Печалбата той стискаше здраво в джоба с лявата си ръка.
Из пътя срещна трима свои съученици. Докато се разговаряха, единият от тях го запита:
— Тим, какво държиш в джоба си? Жаба ли?
— Не, локомотив — отвърна Тим и поиска да се засмее. Но отново устните му се стиснаха така, че се превърнаха в тънка черта.
Съучениците му не забелязаха това. Те се засмяха на неговия отговор и единият извика:
— Я покажи тоя локомотив!
— Хайде да отпътуваме с него за Хонолулу — рече другият.
Но Тим напъха още по-дълбоко ръката си в джоба и каза:
— Трябва да се прибирам. Довиждане.
Съучениците му обаче не се оставиха да ги отпрати с тоя отговор. Те го изчакаха да се отдалечи мъничко, на пръсти го настигнаха и изненадващо, с един замах, измъкнаха ръката му от джоба.
Какво бе смайването им, когато из въздуха се понесоха пари. Пари, на които можеше да се прочетат цифрите двадесет, петдесет и дори сто марки!
Това беше повече от необикновено, защото Тим живееше в така наречения бедняшки квартал и момчетата го знаеха.
— Откъде имаш толкова много пари? — запита го един.
— Откраднах ги от директора на водноцентралата — отвърна Тим и въпреки яда си искаше да се засмее. Но вместо смях се получи такова грозно хилене, че трите момчета се уплашиха.
Те повярваха, че Тим им казва истината, и внезапно побягнаха презглава. А отдалече можеха да се чуят виковете им: „Тим Талер е откраднал пари! Тим Талер е крадец!“.
Тим също ги чу. Той събра натъжено банкнотите и отново ги сложи в джоба си. След това отиде при малката рекичка, която пресичаше града, седна на пейката и се загледа в едно патешко семейство, тръгнало да се разхожда по брега.