И тъй, тримата се отправиха с трамвая към хиподрума. От вълнение Ервин за пръв път имаше червени петна по бледите си бузи, а мащехата отново бъбреше за участие в залаганията. Тя даде на Тим двайсет марки със стотици излишни предупреждения и добави:
— Не залагай парите на Фортуна, Тим! В трамвая чух, че Фортуна нямала никакви шансове да спечели. Имала някаква конска болест ли, какво ли? Значи в никакъв случай за Фортуна!
Естествено, при това положение Тим нарочно заложи парите на Фортуна. С договора в шапката не можеше нищо да му се случи. Отгоре на това много държеше да докаже на мащехата, че повече от нея разбира тия неща.
Но когато излязоха на хиподрума, мащехата и Ервин не му обърнаха повече никакво внимание. Те прекалено много бяха опиянени от гледката и суетнята около тях: от фините дами и елегантните господа, от състезателните коне, които биваха развеждани за юздите пред зрителите, от нисичките жокеи с червени шапчици и от цялата шумяща и дърдореща навалица пред гишетата и оградата.
— Ти няма ли да гледаш? — запита го мащехата, когато Тим бе предал своя фиш.
Момчето поклати глава.
— На кой кон заложи? — запита го Ервин.
— На Фортуна! — отвърна Тим ненужно високо.
Мащехата избухна:
— Нафортуна? Абеналитиказах, че тоякон, тваго чух в трамвая…
Сигналният изстрел за старта на надбягването прекъсна глъчката. Зачу се конски тропот; зрителите почнаха да викат и да шумят, а мащехата и Ервин се втурнаха да си намерят място за един поглед към конете иззад всичките тия цилиндри, шапки и воали. Те застанаха недалеч от Тим, който седна на тревата, и Ервин от време на време му подвикваше нещо възбудено.
— Фортуна е трета! — крещеше той. И после: — Фортуна ги застига! — А накрая ликуващо и пискливо: — Фортуна води!
Но после Фортуна изглежда бе изчерпала силите си. Кобилата изостана назад, а Ервин закрещя: „Отидоха ни парите! Фортуна не може повече!“. Сега и мащехата обърна глава към Тим, а погледът й казваше: „Знаехсиаз! Акобешемапослушал!“.
Малко преди финиша Фортуна невероятно се засили. Ервин викаше като луд:
— Добре, Фортуна! Отлично, Фортуна! Давай, давай, давай!
Също и множеството крещеше все по-високо: „Фортуна, Фортуна!“.
После през публиката мина един-единствен заключителен вик и Тим разбра — Фортуна бе победила! А господин Лефует също бе победил.
Впрочем Тим затова бе и седнал настрана, с надеждата да срещне господин Лефует. Но изпод малкото карирани каскети, които видя, го гледаха непознати лица.
Лефует никакъв не се виждаше. (Въпреки това обаче — макар и вече не кариран — той се намираше на хиподрума. Няколко пъти той огледа отдалече с присвити очи лицето на Тим.)
Ервин дотича запъхтян:
— Спечелихме! Дай фиша, Тим!
Но Тим задържа фиша в ръката си и почака, докато хората пред гишето се разотидоха. Чак тогава отиде да си вземе печалбата — чисти две хиляди марки!
— Спечелихме доста пари — каза той и подаде парите на мащехата. — Трябва да са две хиляди марки.
— Преброи ли ги, Тим? Мислиш ли, че не са те излъгали?
— Сигурно са толкова — възрази момчето.
— Дрън-дрън! Ягидайтука, дагипреброя!
Тя почти изтръгна парите от ръката на момчето, преброи банкнотите, сбърка, пак ги преброи и каза накрая:
— Точно са! Две хиляди марки!
И тогава изведнъж всички се смълчаха. Мащехата бе се втренчила в пачката банкноти в ръката си, Ервин стърчеше до нея с отворена уста, а Тим си беше със своята обикновена сериозна физиономия.
Най-после мащехата наруши мълчанието:
— Квошаправим сега с всичкитетия пари?
— Не знам — каза Тим. — Те са твои.
Тогава мащехата изведнъж се разплака. Не се знаеше — от радост ли, от изненада ли, от затрогване, или от всичко това заедно. Тя разцелува момчетата поред, обърса си очите с носна кърпичка и каза после:
— Елате, деца! Това трябва да се отпразнува!
И ето че Тим отново седеше под кестена в градината на ресторанта, където бе седял с баща си, с мошениците, а накрая и с карирания господин.
Мащехата бе станала весела и бъбрива:
— Тъазсизнаех, че Тим сиима съвсемспециални причини да заложи нафортуна! Голямгявол симити!
И тя го ощипа по ушенцето. После поръча сладкиши и лимонада. Но не медени пасти.