Мащехата и Ервин го откриха при гишето. Очевидно бяха го чакали тук. Този път Тим не издаде на кой кон бе заложил. Но за пръв път отиде да гледа заедно с тях надбягването.
Мусон се оказа един необикновено буен млад жребец, който щеше да се надбягва сега за трети път. Общото мнение бе, че конят е допуснат прекалено рано до надбягванията. Досега бе постигал само средните места в класирането. Вярно че единия път в началото на състезанието той бе полетял като стрела най-отпред, но скоро бе изостанал и както обикновено бе пристигнал до целта заедно с групата коне със средни възможности.
Всичко това Тим научи от разговора на двамата мъже, които стояха до него. За пръв път той бе в напрежение, очаквайки резултата. Боеше се, че след срещата с Крешимир договорът му с карирания господин Лефует можеше да е станал невалиден. Резултатът от това надбягване щеше да покаже дали опасенията му имаха основание.
Сигналният пистолет изгърмя. Когато конете се бяха вече развихрили Мусон достигна до четвъртото място, което държеше, общо взето, постоянно. Двамата мъже до Тим разговаряха за коня, който беше най-отпред. Но после разговорът им премина към Мусон. В надигащия се шум на публиката Тим можа да улови от разговора им само: „много е научил… пести си резервите… ще се развие…“.
Изгледи за победа Мусон като че ли нямаше. Той държеше четвъртото място, но конете пред него увеличаваха разстоянието и го оставяха все по-далеч зад себе си. Ервин и мащехата настояваха Тим да им каже на кой кон е заложил, но момчето бе станало несигурно. Очите му следяха уплашено надбягването. Мусон сега едва забележимо се придвижваше напред. Но до финиша оставаше още съвсем малко.
И тогава изведнъж челният кон стъпи накриво, олюля се. Двата коня, които бягаха близко зад него, се подплашиха и се отклониха леко настрани. В този миг Мусон префуча по права линия край тях и с един блестящ заключителен спринт премина като безспорен победител през финиша.
Виковете на публиката изразяваха повече разочарование, отколкото възторг. Тим чу край себе си:
— Това беше най-идиотското надбягване, което съм гледал!
На голямата табела за резултатите името „Мусон“ се появи най-отгоре. Тим въздъхна облекчено. Как му се искаше сега да се засмее. Но вместо това той извади мълчаливо отрязъка от фиша, подаде го на мащехата и рече:
— Спечелихме. Ако обичаш, иди ти да вземеш парите.
Госпожа Талер, съпроводена от Ервин, се втурна към гишетата. Без да ги дочака, Тим се качи на трамвая, отиде вкъщи, извади от часовника договора и спестените пари, скри едното под хастара на шапката си, а другото във вътрешния джоб на палтото и тъкмо щеше да напусне къщата, когато чу да пристигат мащехата и Ервин. Скри се бързо зад завесата на малкия килер с метлите. Мащехата викаше името му, но той не се издаде.
— Къдемождасеезапиляло туймомче? Напоследъкетакъв странен.
Гласовете се загубиха във вътрешността на апартамента. Тим чу още Ервин да пита: „Сега много ли сме богати“. А острият глас на мащехата каза нещо като: „… и четиридесетхиляди!“.
„Е — помисли си Тим хладно и спокойно. — Тогава двамата нямат повече нужда от мене.“
Той напусна килерчето, отвори и затвори външната врата толкова тихо, колкото бе възможно, промъкна се долу под прозорците, покрай стената до отсрещния парк и хукна колкото му държаха краката към гробището, в източния край на града.
Чак когато дебелият мустакат пазач на гробището го спря на входа и го запита за номера на гроба, на Тим му стана ясно, че сигурно е попаднал на погрешен адрес с искането си за мраморен надгробен камък. Все пак той реши да направи опит. Запита:
— Мога ли да поръчам при вас един мраморен надгробен паметник?
— Мраморът не е разрешен при нас. Разрешено е само от пясъчник — измърмориха големите мустаци. — Освен това каменарят не работи в неделя.
Изведнъж на Тим му хрумна нещо много дръзко:
— Искате ли да се хванем на бас, че моят баща има паметник от мрамор? На него пише със златни букви: „От твоя син Тим, който никога не ще те забрави“.
— Ще загубиш баса още преди да си го сключил, момко.
— Въпреки това се обзалагам. По на един шоколад. — Тим бе зърнал един шоколад върху прозоречната дъска на портиерската будка.
— Че имаш ли пари за цял шоколад?
Тим измъкна своите банкноти от палтото си, показа ги:
— Ще се обзаложим ли сега?