Сега Тим се оказа достатъчно близо, за да може да подслушва приглушения разговор.
— … смешно е! — изсъска гласът на барона. — Не може да ме убедите, че вече сте изхарчили парите, които ви донесоха акциите!
— Малко след като ми връчихте акциите, курсът им катастрофално падна — отвърна спокойно Крешимир.
— Признавам! — Баронът пусна на воля своя купен смях. — Акциите паднаха, защото имам някакво влияние на борсата, но все пак четвърт милион марки би трябвало да са ви останали.
— А този четвърт милион аз го вложих в една банка, която скоро след това фалира, бароне.
— Лош късмет! — засмя се отново Лефует, а подслушвачът Тим се разтрепери при тоя смях. Едва не изскочи от прикритието си. Но беше достатъчно умен да прецени, че сега е по-разумно да слуша и изчаква.
— Дори и да се налага отново да работите — рече баронът, — пак няма никакво основание да работите тъкмо на тоя параход и с това момче.
Този път Крешимир се засмя:
— Никой не може да ми забрани това!
— По-тихо! — изсъска Лефует.
Крешимир продължи полугласно:
— Аз ви дадох очите си и ги замених с вашите рибешки зъркели. А вие ми ги платихте с акции на стойност един милион, от който пукната марка не влезе в моя джоб. Вие излязохте по-хитър от мене. Но този път аз ще бъда по-хитрият, бароне. Два пъти ви наблюдавах с момчето на хиподрума. Видях после, че момчето печелеше при всяко залагане, и забелязах още, че момчето е угрижено и тъжно като някой самотен, болен пенсионер.
Сърцето на Тим напираше да изскочи навън, докато слушаше думите на Крешимир. Но той успя да издържи напрежението, без да издаде нито звук.
Крешимир продължи:
— Аз ще разкрия какъв вид сделка сте сключили с момчето, бароне! От четири години го наблюдавам, доста усилия положих, докато стана стюард на тоя параход, но сега…
Гласът на барона прекъсна Крешимир:
— Сега аз ви предлагам отново един милион. В брой, на ръка.
— Тоя път, бароне, предимството е у мене. — Крешимир говореше бавно и обмислено. — Мога да поискам да ми бъде заплатено моето знание по три начина: или като ми върнете обратно очите, или като приема милиона, или, което сигурно не би било най-лошото, като ви принудя да развалите договора си с момчето, какъвто и да е той.
Тим затъкна в тъмното устата си с юмрук, за да не го издадат стенанията му.
Известно време бе тихо. После се чу гласът на барона:
— Сделката с момчето не ви засяга ни най-малко. Но ако толкова държите за вашите стари очи, при известни условия аз съм готов…
Крешимир го прекъсна, почти останал без дъх:
— Да, бароне, аз държа на моите стари очи, аз държа на моите безобидни, глупави, добродушни кравешки очи повече, отколкото на всички богатства на света, макар че вие никога не ще разберете това!
— Никога няма да го разбера — потвърди гласът на барона. — Въпреки това при известни условия съм готов да разваля сделката. Ако обичате, погледнете се в това джобно огледалце.
Последва една сърцебиеща тишина. Тим беше целия в пот от вълнението, което будеше у него разговорът на двамата, и от напрежението да се държи така, че да не бъде открит. Най-после той чу Крешимир да казва тихо:
— Да, имам си ги отново.
— А сега идва моето условие — рече баронът.
Но Тим не го чу. Крешимир бе получил отново своите очи, а неговият смях се намираше осезаемо близо, сякаш трябваше само да посегне към изгубения си детски смях, за който жадуваше повече от всичко друго на света.
Той не намери сили да се удържи в прикритието си. Изскочи напред и изкрещя:
— Върнете ми…
Но се спъна в някакво въже, падна с главата напред към острия нос на спасителната лодка и рухна с трясък на палубата, където остана да лежи в безсъзнание.
Дванадесета кола
Крешимир
Една звезда — сърдитото пламтящо око на Марс — танцуваше нагоре-надолу пред илюминатора, когато Тим се събуди. Той лежеше в горното легло на каютата, която заемаше заедно със стюарда. Над Атлантическия океан, все още сив, изгряваше денят.
Някой шеташе из каютата.
Тим извърна глава. Беше Крешимир. Стюардът също обърна в тоя миг лице към него. На слабата светлина, която идеше от нощната лампичка на Крешимир, погледите им се срещнаха. Стюардът имаше топли кафяви очи.