— Е, момчето ми, как се чувстваш? — запита той приятелски.
Тим още не беше се събудил съвсем. Не можеше още и да си спомни как се е озовал тука. А и този Крешимир, който го питаше нещо, беше по-друг, различен от оня Крешимир в трапезарията, комуто Тим помагаше; беше някакъв много по-спокоен, по-приветлив Крешимир.
Стюардът дойде при леглото му:
— По-добре ли се чувстваш?
Сега събитията от предната вечер изплуваха едно по едно в паметта на Тим: гласовете пред вратата на кухнята, разговорът зад спасителната лодка и неговият собствен вик, падането му.
— Къде е баронът? — запита той.
— Не знам, Тим. На кораба вече не е. Но я ми кажи: ти подслушва ли ни вчера?
Момчето кимна в леглото:
— Радвам се, че отново си върнахте очите, господин Крешимир.
— А ти, Тим? Какво искаше да ти върне баронът?
— Моят… — Момчето се сепна, спомнило си договора, и стисна устни.
Тогава Крешимир се плесна по челото:
— Как не съм го забелязал по-рано! Та тоя високопоставен мошеник се смееше като малко момченце! Усещах, че има нещо в него, което някак не му прилича. Сега вече знам със сигурност: беше неговият смях! Или по-точно… — Крешимир погледна Тим право в очите. — Беше твоят смях.
— Това не съм ви го казал! — викна Тим. — Или… да не би да съм го извикал снощи?
— Не, Тим, не успя. И може би това ти беше късметът. Познавам параграфите за мълчание в договорите на барона. Бъди спокоен, ти мълча.
Но Тим съвсем не беше спокоен. Той искаше веднага, на място, да провери дали договорът е още валиден. Трябваше да се обзаложи за нещо с Крешимир — за нещо, колкото се може по-невероятно.
Момчето понечи да слезе от леглото, но щом се надигна му се зави свят, нещо в главата му започна болезнено да тупка. И той отново я положи на възглавницата. Крешимир му донесе чаша вода и някаква таблетка.
— Вземи това хапче. Днес трябва да останеш да лежиш. До утре всичко ще се оправи. Освен една цицина, нищо друго ти няма, каза щурманът, а той по-рано е бил фелдшер.
Тим послушно глътна хапчето, като обмисляше през това време някакъв облог. Когато най-после му хрумна нещо, той върна разговора към барона, защото с него бе свързан облогът:
— Какво условие ви постави баронът, господин Крешимир? Искам да кажа, след като ви върна очите?
— Никакво! — засмя се Крешимир. — Когато ти извика и се изтърси така на палубата, надойдоха моряци и баронът се скри зад лодката. Тогава аз му пошепнах: „Или ми връщаш очите без всякакви условия, или ще разкажа нещичко на хората!“.
— И?
Крешимир отново се засмя:
— Баронът почна чак да заеква от яд. Но каза: „Безусловно!“.
Тим бързо обърна глава към стената. Безсмисленият напън да се засмее обезобрази лицето му.
— Ще ми се да знам къде се крие сега баронът! — промърмори Крешимир.
Това беше мигът, който Тим очакваше. Възвърнал самообладанието си, той рече:
— Обзалагам се с вас…
— Може да ми говориш на „ти“ — прекъсна го Крешимир.
— Значи, хващам се с тебе на бас, че в следващите пет минути ние ще узнаем къде се намира баронът!
— На какво да се басираме, Тим?
— На парче орехова торта.
— Това мога да платя. Ако не се лъжа, ти трябва да спечелиш баса, както всички обзалагания. Значи съгласен!
Стюардът му протегна ръка и те се обзаложиха.
В същия миг в съседната кабина някой включи радиото. Говорителят съобщаваше бюлетина за времето. После следваха новини от висшето общество.
Тим и Крешимир, сепнати отначало неприятно от обезпокоилия ги глас на говорителя, се заслушаха в него. Той съобщаваше:
— Известният търговец и индустриалец барон Лефует, чието богатство се преценява на не по-малко от няколко милиарда долара, даде тази нощ в Рио де Жанейро голям прием за деловите среди на бразилската столица. Още в началото на приема обаче той се оттегли и се върна чак след два часа, видимо разстроен. Направи впечатление, че сега той носеше тъмни очила. Навярно някоя стара болест на очите му, която от дълго време изглеждаше излекувана, отново се е активизирала. Научихме по телефона, че приемът още продължава и че баронът очевидно отново…
Радиото бе изключено и в съседната кабина зашумя чешмата.
Лицето на Тим бе станало сиво като утринния здрач. Беше спечелил баса и сега знаеше, че договорът е още валиден, но тая изключителна новина го уплаши.