— Как може така бързо да се стигне до Рио де Жанейро? — промълви сломено той.
— Много пари, много възможности! — отвърна Крешимир.
— Но така бързо не лети дори и самолетът! — извика момчето в леглото си.
Стюардът известно време не отвърна нищо. После измърмори:
— Мислех си, че знаеш с кого си имаш работа. — И изведнъж се разбърза — щял да закъснее за работа, а на вратата още веднъж се обърна и рече: — Опитай се да спиш, Тим! Няма смисъл да си блъскаш главата, това до нищо няма да те доведе.
За щастие здравата природа на момчето наистина го потопи в дълбок сън. Когато то се събуди по обяд и Крешимир му донесе паница супа и спечеленото парче торта, Тим се чувстваше по-леко и дори в добро настроение. За пръв път той споделяше своята страшна тайна с някакъв човек, а този човек отгоре на всичко бе спечелил играта с барона. Това вдъхваше толкова надежди и ведри упования на Тим, че той на първо време просто забрави странната новина от Рио де Жанейро.
Следобед го посети за кратко щурманът, някакъв великан от Хамбург, който се казваше Джони. Той се осведоми за състоянието му, опипа с изненадващо внимателни пръсти цицината на главата му, донесе още едно хапче и каза:
— Утре ще бъдеш отново тип-топ, малкият! А занапред, вярвам, ще се пазиш от въжетата.
После си отиде.
Тим си помисли: „Ако знае в какво опасно въже се заплетох!“. И отново заспа. Щурманът му бе дал приспивателна таблетка.
През нощта, когато Крешимир се върна в каютата, Тим отново се събуди. Стюардът се облегна с лакът на леглото му и рече:
— Страшна подлост е извършил тоя мръсник!
— Какво искате… — Тим се поправи: — Какво искаш да кажеш?
— Точно това, което казах. Знам, ти си длъжен да мълчиш. Добре, мълчи си! Но аз знам сигурно: той се смее с твоя смях, а ти печелиш всеки облог. Но какво би било, ако ти загубиш някой облог?
— И на мене ми се иска — рече Тим тихо. Повече той нищо не каза.
— Ще помисля за това — каза Крешимир, като се съблече и също се качи на леглото си.
Когато изгасиха светлината, стюардът му разказа за своя роден край, за някакво село в Карст на хърватския бряг. Седем дена в седмицата момчето мечтаело за щастие и богатства. И тогава веднъж през селото минал някакъв автомобил, а зад кормилото му седял господин в карирани дрехи. Този господин му подарил една кесия с нарове, цяла кесия със седем големи нара в нея, по онова време всеки от тях струвал цял динар. И момчето извървяло десет километра пеша до далечния курорт на брега на морето, за да ги продаде.
— Да, Тим, тогава за пръв път имах собствени пари, много пари. Цели седем динара! И знаеш ли какво си купих с тях? Съвсем не бял хляб, макар че бях гладен и много ми се искаше, а едно парче торта! Знаеш ли, едно такова парче торта, с много крем и череши отгоре и половин орех в средата. Това беше тортата, за която момичетата от село разказваха, когато се връщаха от морето.
Всичките си пари трябваше да дам за това парче торта. После се скрих зад някакви дъски на пристанището, да го изям. Хапка по хапка, и през цялото време си мислех: ето това сигурно ядат ангелите на небето всеки ден!
След това аз повърнах. Извинявай за думата! Но така беше. Моето бедняшко стомахче не беше пригодено за такива неща. А когато се върнах от пристанището, пред мен отново се изправи автомобилът с карирания господин.
Крешимир замълча, а Тим си мислеше за едно малко момче в една тясна уличка, която миришеше на пипер, ким и анасон.
После стюардът продължи разказа си: как карираният господин почнал да идва по-често в село с пликове с нарове, как един неделен ден говорил с родителите му, как бе настанил момчето на един от своите кораби като стюард, как по-късно почнал да го взема понякога със себе си на разни пътешествия и най-вече на конните състезания; как Крешимир чрез лекомислени залагания задлъжнял много на карирания господин и как накрая се видял принуден да му продаде най-хубавото, което имал — своите очи.
— Сега отново си ги върнах! — заключи Крешимир. — И да не ми е името Крешимир, ако ти също не си получиш своя смях! Лека нощ!
Някаква бучка бе затъкнала гърлото на Тим. И гласът му прозвуча много тъничко, когато той отвърна:
— Лека нощ, Крешимир! Много благодаря!
Тринадесета кола
Бури и страхове
Разказът на Крешимир бе разстроил момчето. А през нощта и морето засили вълнението си. Затова Тим спеше неспокойно и се мяташе в съня си насам-натам. Посред лекия му неспокоен сън проехтя гръмотевица. Малко по-късно зловещо силната светлина на една светкавица проникна през клепачите на спящото момче, а нов страшен гръм избоботи в оглушените му от съня уши.