Баронът, който в този миг изглеждаше почти щастлив, сграбчи с две ръце главата си и извика:
— Това е невероятно! Цялата своя мощ трябваше досега да доказвам с хитрости и подлости, с победи над другите. Сега всичко сякаш от само себе си идва при мене, само защото имам на разположение това звънливо нещо, което сякаш извира чак от корема ми. Тоя смях се оказа много по-скъпоценен, отколкото предполагах. За такъв смях си заслужава да дадеш и цяло царство!
И отново едно кресло прие в прегръдките си кокалестия мъж, чието лице за миг бе си възвърнало чертите на карирания господин от хиподрума — чертите на жестокия подлец.
— Можеш да правиш каквото си щеш, Тим Талер, смеха си ти няма да получиш обратно! Със зъби и с нокти ще го стискам!
Седемнадесета кола
Богатият наследник
Униформата на младите богаташи по времето на Тим изглеждаше така: сиви панталони от фланелен плат, черно-червена раирана дреха, ослепително бяла копринена риза, червена връзка на шотландски карета, също такива чорапи и кафяви чортови обуща.
Тим, изправен в тия одежди пред едно огледало, което стигаше чак до пода, за пръв път в живота си сресваше косите си с вода. На килима до краката му лежеше разлистен илюстрован вестник със снимката на някакъв състезател по тенис. Тим се опита да среши косите си като играч на тенис. Горе-долу успя.
Известно време момчето се полюбува на вида си в огледалото, после за опит вдигна краищата на устата си нагоре. Но това не заприлича ни най-малко на усмивка.
То се обърна тъжно и тръгна безцелно из стаите на своя апартамент. Без удоволствие се полюля в едно кресло люлка, разгледа картините по стените — все кораби сред морето, вдигна слушалката на телефона с цвят на слонова кост, но веднага я положи на вилката, накрая отвори кожената папка с множеството украшения заврънкулки, които баронът бе избутал в средата на полираната писалищна маса. Вътре имаше хартия за писма. В левия горен ъгъл на всеки лист бе напечатано със сиви печатни букви: Тим Талер, собственик на компанията „Барон Лефует“. Отдясно пишеше: „Генуа, дата…“.
В копринения джоб на папката лежаха пликове. Тим извади един и прочете на гърба му:
Тим Талер, Генуа, Италия, хотел „Палмаро“
Момчето се отпусна в креслото пред писалището, отвинти автоматичната писалка, която лежеше край папката и реши да напише писмо.
Когато отмести папката и извади лист от топчето хартия, той съзря в политурата на масата отразен като в огледало печатния надпис на листа. Една от думите особено се наби в очите му:
ТЕУФЕЛ3
„Като че ли там е написано «дявол» — помисли си Тим. — Но когато си говорил за дявола, после го виждаш навсякъде, дори и само името му да е!“
Той намести листа пред себе си и започна да пише писмото:
Драги господин Рикерт,
Аз не пристигнах благополучно в Генуа. Баронът почина и аз станах негов наследник. Но тая работа всъщност аз никак не я исках. По-скоро обратното, но за съжаление това не мога да ви обясня. Може би по-късно. Моля, опитайте да се свържете със стюарда. Той се казва Крешимир и е болен от апандисит. Крешимир може да ви разкаже всичко, аз за съжаление — не! Поговорете също и с щурмана на „Делфин“. Той се казва Джони и е от Хамбург. Той знае как стана всичко.
Сега аз съм най-богатият човек на света, а така нареченият барон ми е настойник. Това не е никак хубаво, но може би ще е полезно. На барона аз не му давам да забележи, че не искам всичко това.
Вие и вашата майка, и стюардът, и Джони бяхте така добри към мене.
Може би ще намерите някакъв изход за мене. Но изглежда ще трябва сам да си помогна. Сигурно е добре, че си имам един план и една цел, та по този начин мога да забравям, че не съм вече истински човек.
Поздравете, моля ви се, от мен вашата мила майка. От сърце ви благодари вашият тъжен Тим Талер.
П. П. Не ми пишете. Може би ще намеря по-късно един таен адрес.
Момчето препрочете писмото, сгъна го, сложи го в плика и го запечати. Но тъкмо когато понечи да напише адреса, чу приближаващи се по коридора стъпки. То бързо пъхна писмото във вътрешния джоб на дрехата си. В същия миг се почука и баронът влезе отново, без да изчака да му отговорят.
Той съзря отворената автоматична писалка до отворената папка и запита:
3
В огледалното отражение Лефует се чете като немското Тойфел, което означава дявол. — Бел.пр.