Щурманът все така весело вдигна ръцете си нагоре, както бе направил това Лефует при заклинанието, и издекламира с насмешлива внушителност:
Тим също се бе облегнал на стола. Така успокояващо му действаше да чуе как някой се подиграва с барона. За пръв път от много време насам чуваше смях, който му беше приятен.
При ироничното заклинание на Джони обаче той случайно бе навел поглед към пода. И изведнъж съзря там един чудовищен тлъст плъх, който със сатанински писък безстрашно тичаше право към краката на Джони, сякаш се готвеше да го ухапе. Тим, който се гнусеше от плъховете, изкрещя:
— Щурмане, плъх!
Но и Джони бе видял вече животното. С необикновено присъствие на духа той дръпна крака си, към който се бе устремил плъхът, а другия крак пусна светкавично върху главата му, така че моментално я смачка. Това, което остана да лежи на дъските, беше толкова отвратително, че на Тим му прилоша.
Но Джони, непоклатимият Джони, рече ухилен:
— Господинът ни предизвестява чрез своите слуги. Пийни си малко винце, Тим, и не гледай нататък!
Този път момчето отпи голяма глътка, която му подейства веднага. Лошото в стомаха премина, но в главата му започна бавно да се върти някаква мелница.
— Нямаме вече много време, Тим — рече Джони сега. — Скоро сигурно и лично ще се появи. Затова да ти кажа едно: това, в което не вярваш, то и не съществува! Разбра ли какво искам да кажа?
Тим поклати недоумяващо главата си, в която мелничното колело се въртеше все по-бързо.
— Искам да кажа с това — обясни Джони, — че винаги трябва да събаряш полилеи, когато баронът почне да ти играе по нервите. Ясно ли е?
Сега Тим кимна. Но разбираше само половината от думите на Джони. Клепачите му натежаха. И в белия дворец бе му се наложило да пие вино, а той не беше свикнал на алкохол.
— Ако можеш, смей се над тая маймуна — продължаваше Джони. — Наследяваш достатъчно, за да си купиш външната свобода. Но вътрешната свобода, мойто момче, нея можеш да си откупиш само с един друг капитал: със смях. Има една стара английска поговорка.
Щурманът сбърчи чело и изръмжа:
— Странно! До преди малко я знаех и я забравих. А пък като че ли е още на езика ми. От виното трябва да е.
— И на мене виното ми действа зле — рече Тим с натежал език.
Но Джони не обърна внимание на забележката му. Той продължаваше да си напряга мозъка за поговорката и изведнъж извика:
— Ето я, най-после: Teach me laughter, save my soul!10 Как не можах веднага да се сетя!
Той се засмя, плесна се по челото, сякаш искаше да накаже паметта си, и както си се смееше, рухна от стола, просна се с бледо и безжизнено лице на пода до мъртвия плъх. Тим скочи, изведнъж изтрезнял, и се огледа уплашено за помощ. Погледът му се спря на келнера, който равнодушно гледаше към тях. Той тъкмо поемаше една банкнота от някакъв мъж. Този мъж стоеше с гръб към момчето, но въпреки това то веднага го позна. Беше баронът.
Веднага в Тим всичко се напрегна и той си възвърна онова странно самообладание, което му позволяваше да действа и да говори по съвсем друг, несъответстващ на природата му начин. Външно спокоен, той махна на келнера да дойде и коленичи край Джони, който в своя припадък бавно и мъчително, но ясно разбираемо повтаряше английската поговорка.
Келнерът и баронът стояха вече зад Тим.
— Господин Талер, каква случайност! — извика Лефует с добре изиграна изненада. — Цял час вече ви търсим.
Тим каза, без да обърне внимание на думите на барона:
— Ако се е случило нещо сериозно на щурмана, ще ви дам под съд, бароне. И келнера също.
Лефует весело се усмихна:
— Няма основания за тревога. Здравето му с нищо не е накърнено. Ще трябва обаче да го уволним от нашия кораб. Но един мъж с такава сила лесно ще намери работа в доковете.
Междувременно посетителите на заведението бяха се струпали любопитно около масата и един през друг даваха добри съвети. Очевидно всички смятаха Джони за пиян.
Лефует, който отбягваше всякакви публични произшествия, хвана Тим за ръкава и го повлече след себе си:
— Вашата снимка, господин Талер, може да се види днес във всички вестници. Ще бъде неудобно, ако тук ви познаят. А за щурмана наистина няма защо да се тревожите. Елате!
Макар на Тим да не му се искаше да изоставя падналия в безсъзнание Джони, все пак се остави да бъде изведен от барона. Лефует не биваше да забележи какво преживяваше той в действителност. Освен това момчето имаше странното чувство, че в цялата тая объркана история с един мъртъв плъх, един безпаметен щурман и някаква английска поговорка, не баронът, а Джони бе излязъл печелившият. Затова по-спокоен вътрешно, отколкото би могло да се предположи, Тим напусна кръчмата с бутилките по стените.
10
Teach me laughter, save my soul! (англ.) — Научи ме да се смея, спаси душата ми! — Бел.пр.