Тим учудено го изгледа и изведнъж това четиринадесетгодишно момче, това още полудете, узна защо баронът бе откупил смеха му и защо мрачният кариран господин от хиподрума се отличаваше толкова от сегашния барон Лефует — беше станал един свободен човек. И го вбеси сега това, че Тим бе открил истината.
Впрочем баронът както обикновено веднага бе се овладял и с елегантна любезност смени темата на разговора:
— Положението на пазара за прясно масло, господин Талер, е станало опасно за нас. Още утре ще трябва да решим с ръководните господа от нашата фирма какви мерки да вземем. Тия съвещания обикновено стават в моя дворец в Месопотамия и аз се надявам, че вие ще ме придружите там. Каквото е нужно да видите още в Атина, ще ви покажа друг път.
— Както кажете — рече Тим привидно равнодушен. В действителност обаче много искаше да се запознае с това тайнствено място, където баронът седеше, както паякът в наблюдателния пункт на своята мрежа.
На Лефует обаче не му се напускаше Атина. Когато им поднесоха яденето, той въздъхна:
— За този път — последното ядене в тая благословена страна. Добър апетит!
Трета книга
Измамните пътища
Смехът не е търговска стока като маргарина. Който търгува с него, мами себе си.
Двадесет и първа кола
Замъкът в Месопотамия
Тим седеше за втори път в малкия двумоторен самолет на акционерната компания „Барон Лефует“. Бяха излетели на разсъмване и момчето едва различаваше през прозореца морето от небето. Но изведнъж косо под себе си то съзря зад тъмната гърбица на един остров слънчевата топка. Сякаш из морето бе изскочило слънцето — толкова бързо бе се появило изведнъж.
— Летим на изток, срещу слънцето — обясни му Лефует. — В Атина ще има да почакат още, докато изгрее и за тях. Моята дворцова прислуга се моли на слънцето. Наричат го Еш шемс.
— Че нали вашата прислуга се молеше на дявола? — рече Тим.
— Е да, те почитат шейтана като господар на света, но не като господар на небето.
Тим без малко щеше да произнесе своето „аха“, но си спомни, че с това равнодушно възклицание вече бе разсърдвал сериозно барона. Затова не каза нищо и мълчаливо се загледа надолу към морето, чийто оловносив цвят необикновено бързо изсветляваше, докато се превърна в стъклено зелено. Тим не се боеше от летенето, но не му се и радваше. Дори не се учудваше. Който не може да се смее, той не може и да се учудва.
Баронът му обясни сега „положението на пазара за масло“, което бе за Тим абсолютно безразлично. Все пак успя да запомни, че компанията му била скарана с няколко големи фирми за млечни произведения и че някаква друга пък фирма продавала в Норвегия, Швеция, Дания, Германия и Холандия по-добро и по-евтино масло от Лефует. Поради тия причини се налагало сега да летят за Месопотамия, където баронът щял „да изясни положението“ и „да вземе мерки“.
Двама други господа също летели сега като тях за двореца. Единият, някой си мистър Пени, идел от Лондон, другият господин, Зенхор ван дер Толен от Лисабон.
Когато самолетът прелиташе вече над голите плата на Анадола, баронът все още говореше за сортове масла и цените им. При това употребяваше понятия като „търговски фронт“, „етапи на консумация“ и „нападателна рекламна кампания“, сякаш беше генерал, който се канеше да спечели някакво сражение.
За да каже и той нещичко, Тим вметна:
— У нас в къщи винаги е имало само маргарин11.
— Маргаринът не е никаква търговия, а за мазане на хляб съвсем не става — измърмори баронът.
— Ние и на хляба си го мажехме — поправи го Тим. — С него у нас се и готвеше, и печеше, и пържеше.
Баронът наостри уши:
— Значи за вас маргаринът е бил и масло, и мас, и олио, и сланина, така ли?
Тим кимна:
— Сигурен съм, че само на нашата уличка на ден се употребяваше най-малко петдесет килограма маргарин.
— Това е интересно — измърмори пак Лефует. — Извънредно интересно е, господин Талер! Обходен маньовър с маргарина и печелене терен на пазара за масло. Това е почти гениално! Но как да стане?
Баронът потъна в размисли; направо се беше свил в креслото си. А това за Тим бе добре дошло. Защото долу, в гънките на планината, той виждаше да се точат цели магарешки кервани, сякаш все в една и съща посока, навярно към някое селище, където беше пазарен ден. Пилотът бе свалил заради момчето самолета доста ниско, така че то можеше да разпознава твърде ясно магаретата и магаретарите. Но понеже виждаше лицата само като светли кръгове със или без мустаци, то изучаваше хората само по тяхното облекло, а то бе така необикновено за очите му, че тия хора му се сториха като някакви екзотични животни, които могат да се срещнат само в зоологическата градина. Разбира се, това беше доста глупаво, защото ако тия хора там долу бяха облечени и подстригани като хората от неговия роден град например, тогава и момчето не би открило в тях нищо необичайно, освен може би по-тъмния цвят на кожата. Но неправилното мнение за срещнати за пръв път народи и раси е все пак понятно при едно четиринадесетгодишно момче, което бива завлечено съвсем неподготвено в далечни страни. Впрочем от примера със Селек бей Тим много скоро щеше да се научи да не преценява прибързано новите си познати и чуждите народи.
11
Маргарин — различни евтини растителни масла, които по различен начин биват втвърдявани и добиват външния вид на краве масло. — Бел.пр.